Последният валс на Матилда

За момент Матилда изпита желание да им разкаже за Марвин и бебето, но от толкова дълго време пазеше тази тайна, че не можеше да проговори и да вдъхне живот на нещо, което предпочиташе да скрие дълбоко в душата си.

— И така съм добре, Ейприл. Опитах един път да отида на забава, но не се получи. По-добре да си стоя сама и да движа нещата в Чаринга.

Ейприл я погледна с приятелска загриженост.

— Никога не си споменавала. Кога беше това?

Матилда сви рамене.

— На забавата в Нула Нула в края на сезона, когато се роди Джоузеф.

Светлосините очи на Ейприл се разшириха от изненада.

— И си отишла там сама? О, Моли. Ако беше казала, Том щеше да те придружи.

— Той си имаше работа — каза спокойно Матилда.

— И какво стана? — Тя остави чорапа, а Том смъкна вестника надолу.

Матилда си спомни за онази вечер и потръпна.

— Бях решила да си купя някои свестни дрехи и когато поканата дойде, реших, че няма да е лошо да се разнообразя. Познавах повечето хора там — мъжете със сигурност, понеже всяка година сключвам сделки с тях по търговете и на пазара. Лонгхорн ме настани в бунгалото на управителя заедно с другите неомъжени жени. — Матилда замълча, лицето й се зачерви, когато си спомни, че трябваше да дели тясната стая с още пет непознати жени, с които нямаше нищо общо.

— Не ти хареса, нали, Моли?

Тя кимна.

— Гледаха ме, като че ли съм паднала от небето, разпитваха ме за неща, които са твърде лични, накрая просто престанаха да ми обръщат внимание. — Тя въздъхна дълбоко и започна да си свива цигара. — От една страна това ме облекчи. Не трябваше да обсъждам последния идол на жените от света на музиката или най-новия филм от пътуващото кино. Тези жени не правеха разлика между главата и опашката на една овца, затова продължих да се преобличам, докато слушах глупавото им дърдорене за гаджета и гримове, и когато стана време да вървим, просто тръгнах след тях.

Матилда си спомни как я оставиха да седи изолирана на тясното легло, докато се кикотеха, бърбореха и се гримираха. Искаше й се да е част от тази весела и жизнерадостна компания, но те не я искаха, затова нямаше намерение да се унижава и да се вре насила при тях. Остави ги да вървят към плевнята, където щяха да са танците и остана да се наслаждава на красивата вечер — топла и с много звезди по небето. Въздухът галеше откритите места на ръцете и краката й. Когато пробваше роклята в магазина се почувства красива, но сега, като я сравняваше с вечерните рокли на останалите, разбра, че нейната е безнадеждно старомодна и неподходяща за едно седемнайсетгодишно момиче.

— Чарли Скуайърс ме посрещна на вратата и ми донесе питие. Беше наистина мил, покани ме да танцуваме и…

Матилда се усмихна. Чарли й хареса и тя остана изненадана от това, колко добре се разбираха. Той беше само с две години по-голям от нея и толкова изискан и образован след годините, прекарани в интернат в Мелбърн, че се чудеше, защо й прави компания — там имаше толкова по-красиви от нея момичета. Той също обичаше земята, разбираше отношението й към Чаринга и те прекараха цялата вечер в приятни разговори и танци.

Ейприл повдигна въпросително вежди.

— Ти и Чарли Скуайърс? Боже. Басирам се, че старецът му е имал какво да каже по въпроса.

— Другите от семейството ги нямаше, затова, предполагам, се е чувствал свободен да танцува с мен. — Тя погледна към цигарата, която димеше забравена между пръстите й. — Както и да е, това беше само една вечер, а аз повече не отидох на забава.

— Защо, Моли? Ако Чарли те е харесал, защо не те е канил и на други забави?

Матилда погледна Ейприл и поклати глава.

— Между нас не е имало нищо сериозно. Всъщност в продължение на месец той се свързваше с мен по радиостанцията и дори един-два пъти дойде да ме види. — Тя загаси цигарата. — Бяхме започнали да се сприятеляваме, когато изведнъж спря да се обажда.

— Пълна си с изненади, Моли. Никога не си ни споменавала за това. — Том я изгледа втренчено. — Какво стана, че той престана да те търси? И защо си се отказала да ходиш на забави? Първия път е най-притеснително — следващия път нямаше да е така.

— Не знам какво стана с Чарли — отвърна замислено тя. — Мислех си, че старият Скуайърс ще подскочи до небето от радост и ще направи всичко възможно да заздрави връзката, като разбере, че Чарли ме ухажва, но той не направи нищо. Сега, като се видим с Чарли, той само се усмихва, поздравява ме и си продължава по пътя, сякаш се притеснява от мен.

Том се намръщи.

— Чудно. Все нещо трябва да го е накарало да промени отношението си, Моли. Все пак той е само на деветнайсет, а момчетата на тази възраст не се укротяват толкова лесно.

— Възможно е — каза равнодушно тя, като прикриваше болката от отхвърлянето. Чарли й харесваше, той я разсмиваше и в негово присъствие се чувстваше привлекателна и забавна. — Спрях да ходя по забави заради жените. Мога да се изправя срещу диво прасе или динго и да ги застрелям между очите, но не мога да се занимавам с клюки, мразя неискрените разговори и превзетия снобизъм на съпругите и дъщерите на другите фермери.