Последният валс на Матилда

Джени се огледа в огледалото и си спомни за първата си изложба. И тогава стомахът й се свиваше от притеснение, но тя умело успя да го прикрие под маската на човек на изкуството и игра тази роля, докато не се отпусна. Днес й предстоеше същото, само че вместо художник, тя беше фермер. Новопристигнала, много богата вдовица от града, която беше свикнала със светския начин на живот. Джени си пое дълбоко дъх.

— Ако се справя и този път — промърмори на себе си, — сериозно се замислям дали да не стана актриса.

Тя тръгна да излиза от стаята и Рипър заскимтя с вдигната нагоре глава.

— Стой мирно! — заповяда тя. — Ще те изведа по-късно.

Когато Джени застана в горния край на стълбището, разбра, че трябва сама да следва посоката, от която идваха гласовете, за да намери дневната. Сърцето й биеше до пръсване и й се искаше Брет да е до нея. Тя отново си пое дълбоко дъх, изправи рамене и пое дългия път надолу. Завесата беше вдигната. Време беше да започне първото действие.

Хубав, усмихнат мъж около шейсетте влезе през портала и се спря в началото на стълбището. Той я огледа с възхищение и протегна ръката си. Джени веднага се досети, че това е един от синовете на Скуайърс.

— Радвам се накрая да се запознаем, госпожо Сандърс. Казвам се Чарли. Мога ли да ви наричам Джени?

Джени веднага изпита симпатия към него. Нищо чудно, че Матилда го е харесвала — сега разбираше защо.

— Разбира се. Приятно ми е, Чарли.

Той хвана ръката й и я пъхна под своята.

— Тогава да вървим на арената при лъвовете. По-добре да приключим с това по-бързо, за да можем да седнем на някое спокойно място и да пийнем от онова питие с мехурчетата. Готова ли си да се запознаеш с баща ми?

Джени се усмихна.

— Само ако ми обещаеш да не ме оставяш на лъвовете.

Той я погледна замислено.

— Имам прекалено добър вкус, за да те оставя — пошегува се той. — Мисля, че ние двамата ще си допаднем взаимно, Джени.

Тя го остави да я води през навалицата от хора. Макар че не пропусна да забележи вперените очи и приглушените коментари, докато вървяха през тълпата, вниманието й бе привлечено от възрастен мъж в инвалидна количка.

Етън имаше сивкава кожа, носът му беше дълъг и крив, очите му под увисналите клепачи бяха почти безцветни. Набръчканите, покрити с изпъкнали вени ръце, лежаха безжизнено отпуснати върху карираното одеяло, което покриваше коленете му. Тежкият поглед, с който я огледа от глава до пети, беше жив, интелигентен и проницателен.

— Вие ми напомняте за Матилда — каза той гръмко във възцарилата се тишина, наситена с любопитно очакване. — Чудя се дали и вие сте толкова избухлива.

— Само, когато ме предизвикат, господин Скуайърс — бързо отвърна Джени със същия тон и го погледна право в очите. Актрисата, която дремеше в нея прикри изненадата от неочакваната оценка под маската на надменност.

Етън изсумтя и погледна към Чарли.

— Внимавай с нея, сине. Ако поне малко прилича на предшественичката си, ще те изгони от Чаринга с пушка, опряна в гърба ти. — Презрителният му смях беше прекъснат от силна кашлица.

Слаба, елегантна, около шейсетгодишна жена, си проправи път през множеството и донесе чаша с вода. След като му помогна да отпие няколко глътки, тя хвърли гневен поглед към Чарли.

— Нали ти казах да внимаваш да не се вълнува. Много добре знаеш, че не трябва да го предизвикваме.

Чарли стисна лакътя на Джени, сякаш искаше да се защити.

— Баща ми няма нужда някой да го предизвиква. Той просто се забавлява, както си знае.

Жената вдигна вежди и въздъхна.

— Извинете ни, госпожо Сандърс. Сигурно ни мислите за големи грубияни. — Тя протегна ръката си, отрупана с блестящи диамантени пръстени. — Хелън Скуайърс. Омъжена съм за Джеймс, брата на Чарли.

— Джени — отвърна тя на сърдечната усмивка на Хелън, стисна също така силно ръката й и с благодарност се остави да бъде отведена настрана.

— Откакто чу, че сте пристигнали, няма търпение да ви види — каза заговорнически Хелън. — Чарли беше длъжен да ви предупреди за лошия характер на баща си. Съжалявам, ако свекър ми ви е обидил, но веднъж като се разпали, трудно мирясва.

— Не се притеснявайте — усмихна се Джени, но вътрешно още трепереше от шока, причинен от думите му. — Да се надяваме, че ще се успокои достатъчно, за да поговорим за историята на Чаринга.

Тя забеляза особените погледи, които Хелън и Чарли си размениха, но преди да може да каже нещо, Чарли я отведе, за да я запознае с останалите гости.

— Ще имаш и други възможности да разговаряш с него, но засега по-добре да го оставим да се успокои — промърмори той. — Ела да те представя на останалите.

Джени се ръкуваше с хората и се усмихваше. Опитваше се да запомни имената им и роднинските отношения помежду им, докато отговаряше на едни и същи въпроси и казваше едни и същи банални неща. Чувстваше се уязвима под критичните им погледи и изпита благодарност към Чарли, когато най-накрая я изведе на верандата, за да хапнат. Тя отпи от шампанското и се опита да се отпусне. Прислужницата сложи пред нея чиния с пухкави бъркани яйца.