Последният валс на Матилда

Водите на река Кългоа се къдреха под лекия ветрец. Когато Джени и Чарли пристигнаха, под дърветата имаше разположени одеяла и кошници за пикник. Децата се къпеха в студената вода на реката и играеха футбол на тревата. Бяха опънати пъстроцветни шатри, около които вече се тълпеше народ. Имаше фокусници, гълтани на огън, боксьори, дебели брадати жени, шатра с лакомства и въртележки.

— Като домакин имам някои задължения, Джени — каза Чарли. — Ако искаш, мога да помоля някого да ти прави компания?

Тя поклати глава.

— Върви, Чарли. Аз ще се поразходя наоколо.

Той я погледна със сериозно изражение и се отдалечи. Въпреки че компанията на Чарли й бе приятна, Джени бе доволна, че той имаше и друга работа. Нямаше търпение да се поразходи сама и да опита от бонбоните и захаросаните ябълки на клечка. Звуците и миризмите на провинциалния панаир я върнаха към детските спомени от Валуна.

Тя си проправи път покрай насядалите около кошниците за пикник хора. Явно всички я познаваха и тя отвръщаше на веселите им поздрави, но за нейна радост не всички я спираха, за да си поговорят. Тя мина покрай палатката с бира, около която имаше голяма навалица. Кошът с празните бутилки вече бе препълнен и купчината нарастваше с всяка изминала секунда. Зад палатката се вихреше разгорещена свада между двама мъже, които се бутаха и блъскаха един друг, но само след минута двамата противници вървяха рамо до рамо и пееха песен на стригачите.

Джени продължи напред, като хапваше с наслада вкусните бонбони и се чудеше дали Брет не е някъде наоколо.

Най-после го съзря да стои в тълпата около ринга с боксьорите. Тя бързо си проправи път между хората, но изведнъж се закова на място. Той беше с Лорейн. Лорейн го държеше за ръката, а Брет я гледаше така, сякаш се чувстваше много удобно в нейната компания. Имаха вид на двойка, която се наслаждава на хубавия ден и на взаимното си присъствие.

Джени се обърна бързо, преди да са я забелязали. Денят, който обещаваше да бъде хубав, някак си загуби своето очарование.

Глава 15

Брет вдигна очи и видя поразеното изражение върху лицето на Джени, преди тя да се обърне и да се отдалечи. Той напълно помръкна, когато осъзна как изглеждаше отстрани тази сцена и се отскубна от хватката на Лорейн. Лорейн се бе появила малко преди това и се бе вкопчила в него като хищник в плячката си. Брет реши да избегне разправиите и изчакваше удобен момент, за да се измъкне.

— Трябва да тръгвам — каза притеснено. — Отивам да нагледам конете.

Лорейн се нацупи.

— Мислех си, че ще бъдем заедно на пикника. Кошницата ми е под дърветата край реката.

— Не мога да ям преди състезанието, Лорейн. — Той забеляза искриците на упорство в очите й. — Освен това обещах на Скуайърс да изпия с тях по едно питие.

— По-вероятно е да си дал обещание на онази Сандърс — подметна подигравателно тя. — Само се излагаш, Брет Уилсън. Жените като нея се интересуват единствено от пари. Обзалагам се, че вече си е паднала по Чарли.

— Не мери другите с твоя аршин, Лорейн — отвърна навъсено Брет.

— Негодник — изплю се тя. — Не знам какво изобщо съм намирала в теб, но ако си мислиш, че работата ти с онази Сандърс е опечена, жестоко се лъжеш. Тя е една от тях. Една от богаташите, а ти си само наемна работна ръка. — Тя радостно се завъртя на пети и се отдалечи, като високите й токчета потъваха в меката пръст на ливадата.

Брет проследи с поглед оттеглянето й. Бе жегнат от думите й. Не смяташе, че е права. Интуицията му подсказваше, че Джени не е като Скуайърс и това, което виждаше, потвърждаваше неговото мнение. Богатството и силата на парите нямаше да й повлияят. Брет се промъкна между тълпата и се отправи към мястото, където обитателите на Караджонг правеха техния пикник.

Но като видя насъбралите се хора, се разколеба. Те представляваха живописна картина — но той не гореше от желание да бъде част от нея. Забеляза Джени, погълната от разговора си с Чарли и думите на Лорейн се върнаха с пълна сила. Чарли й говореше нещо, а тя го слушаше с оживено изражение на лицето. Изглежда се наслаждаваше на вниманието му и обкръжението наоколо не я притесняваше ни най-малко.

На земята, под дърветата уилга, бяха постлани одеяла. Под сянката им имаше столове и маси, застлани с ослепително бели драпирани покривки, а върху тях блестяха сребърни прибори. Дамите от Караджонг бяха безупречно елегантни, с летни рокли и големи капели. Те пиеха шампанско от високи кристални чаши, смееха се и бъбреха непринудено с гостите си. Старият Скуайърс, седнал под един голям чадър, дирижираше семейството си. Димът от пурата се виеше над главата му, докато раздаваше отсечени заповеди и властваше над гостите. Хелън, както обикновено, се въртеше около него и търпеше покорно лошото му настроение, докато съпругът й Джеймс раздаваше питиета на гостите.

Вниманието на Брет бе привлечено единствено от Чарли и Джени. Не можеше да не признае, че двамата си подхождаха. Въпреки че Чарли беше по-стар от нея с цели четирийсет години, той все още изглеждаше много добре и знаеше как да се държи с жените.