Последният валс на Матилда

— Фюу-уу! Това е по-вълнуващо и от надбягванията за купата в Мелбърн — каза Даян. — Искаш ли да участваме в залаганията за следващия кръг?

— Каква великолепна идея, дами? Искате ли да ви помогна?

Чарли се усмихваше срещу тях.

— Предполагам, че искаш да заложиш на твоя управител за първото, второто и третото място, Джени? Вероятността да не спечели първото място е много малка, но можеш да се застраховаш.

Джени старателно избегна настойчивия поглед на Даян и подаде пет долара на Чарли.

— Защо пък не? Ще заложа обаче само на първото място. Той все пак носи цветовете на Чаринга и съм сигурна, че знае какво прави.

— Защо вероятността да не спечели първото място е толкова малка? — попита Даян и подаде една банкнота.

Чарли се засмя.

— Защото печели три години подред. Тази година обаче Караджонг има тайно оръжие и предполагам, че водачеството на Брет като „Крал на хълма“ ще приключи. — Погледът му се насочи към един кльощав младеж с хитро изражение на лицето, който седеше с изправена стойка върху петнист кон.

— Динго Фаули вече спечели тазгодишните надбягвания в Куинсланд и Виктория и показа много добри резултати в големите горещини. Отдавна не съм срещал толкава добър ездач.

Джени проследи с поглед флегматичната му походка и се обърна към Даян, която я наблюдаваше внимателно.

— Е, хайде, покажи ми го — подкани я нетърпеливо. — Искам да знам за какво си дадох петте долара.

Джени огледа подредените в линия състезатели. Брет беше яхнал кафявия жребец настрани, а върху зелено-златната му риза стоеше емблемата на Чаринга, стилизирана като аборигенска рисунка. Изглеждаше красив и застрашителен върху седлото, силните му ръце държаха под контрол неспокойния кон. Погледите им се срещнаха и се задържаха. Заговорническото му намигане ги отдели от всички други и ги привлече един към друг.

Даян възкликна чувствено.

— На това му викам тайна, която си струва да бъде запазена. Нищо чудно, че не ти е останало време за писма.

Джени усети как я обливат горещи вълни и отмести погледа си от Брет.

— Даян, имаш много мръсно подсъзнание — каза отбранително. — Предположението ти няма нищо общо с действителността. От целия уикенд, сега го виждам за първи път.

— Така ли? — промърмори замислено приятелката й.

Стартовият флаг бе вдигнат нагоре и Брет стисна здраво юздите. Стролър потрепваше под него и нервно пристъпваше с крака в напрегнато очакване. Петнистият кон на Динго Фаули се буташе и риташе точно до него, но Брет бе концентрирал цялото си внимание върху трасето. Беше чул за способностите на Динго да язди добре в горещо време и бе решен да го победи. Трябваше да запази репутацията си и да спечели първото място. Освен това Джени стоеше сред публиката, а той носеше цветовете на Чаринга и искаше да запази титлата си на „Крал на хълма“ повече от всякога.

Флагът се спусна рязко надолу и Стролър се отцепи от редицата, шия до шия с петнистия кон. Тясното трасе беше стръмно и изорано на коловози. Ботушът на Динго риташе стремето на Брет, опитвайки се да извади крака и да наруши равновесието му. Когато направиха първия завой на върха на хълма и препуснаха на зигзаг през храсталака, Стролър удължи разкрача си и се откъсна напред.

Клоните на дърветата ги шибаха отляво и отдясно, копитата се удряха в сухата земя и храстите и адреналинът им се покачваше с всяка изминала минута. Пред тях се изпречваха кулите на термитите — високи почти човешки бой грамадни барикади, които трябваше да бъдат заобиколени със заучена бързина, каквато се постигаше само с години работа по събиране на стадата.

Ездачът и конят се покриха с пот и прах в усилието си да стигнат до светлия тунел в края на храсталака. Динго отново препускаше плътно до него, почти легнал с цяло тяло върху коня и за сетен път се опита да изрита крака му от стремето.

Когато излязоха от сянката на дърветата, слънцето ги заслепи и те стремително си запробиваха път през високите храсти към гребена на хълма. Светът беше сведен до калейдоскоп от жега и прах, барабанен ритъм на копита и мирис на пот. Брет обърна Стролър, за да се спуснат по стръмния склон надолу. Усещаше, че Динго е непосредствено зад него.

Копитата се плъзгаха по каменистата почва, мускулите на коня се свиваха и могъщите дробове изпомпваха въздуха, докато стройните му крака се бореха да запазят равновесието на тялото. Когато стигнаха до последната равна местност, конят и ездачът бяха покрити с пот и мръсотия. Финалната линия се простираше пред тях, но виковете на тълпата не се чуваха, заглушавани от тропота на копитата. Динго яздеше наравно с него, главата на петнистия кон почти опираше до главата на Стролър.

Ревът на пъстрата тълпа ги посрещна и конете плавно забавиха ход, докато успеят да спрат. Стролър прекоси финала пръв, изпреварвайки петнистия само с една глава разстояние.

— Добра езда, приятелю — провикна се Динго, — само че следващата година няма да е толкова лесно.

Брет обърна Стролър срещу него и сграбчи кльощавия дребосък за яката на ризата. Едва се сдържаше да не го удари.