Последният валс на Матилда

Вниманието на Даян беше изцяло погълнато от преодоляването на трудното трасе, докато следваше колите на Скуайърс.

— Вероятно още е в движение — каза с тъга в гласа. — Беше много хубава кола.

После замълчаха. Когато Даян отби в алеята пред Караджонг, Джени се усмихна на реакцията на приятелката си.

— Каква невероятна къща. Чудесна е.

— Почакай да влезеш вътре — каза хитро Джени.

В преддверието ги посрещна Хелън.

— Надявам се, нямате нищо против да сте в една стая? Къщата е препълнена с гости.

Джени и Даян се усмихнаха една на друга, видимо доволни.

— Ще бъде като в добрите стари времена, Хелън. Няма проблем.

Джени заведе приятелката си до стаята и я пусна да влезе първа, за да може да разгледа по-добре обстановката.

— Боже мили, Джени! Започваш да се смесваш с богатите и известните. Никога не съм виждала подобно нещо. — Даян гушна развълнувания Рипър и се заразхожда из стаята като плъзгаше длан по украсата, разглеждаше шишенцата с парфюм и отваряше шкафовете и чекмеджетата. Когато влезе в банята, тя нададе писък.

— Този, който е сътворил това, заслужава да бъде разстрелян — засмя се тя. — Виждала ли си някога по-ужасна скулптура от тази? Горката Венера.

Джени на свой ред се разсмя.

— Наистина има много самодоволно изражение. И твоето ще стане същото, ако не си намериш друго занимание и седиш тук по цял ден.

Даян се хвърли на леглото и се изтегна под последните лъчи на слънцето.

— Не е като стаята от детските ни години, а? Все имам чувството, че сестра Майкъл ще се появи отнякъде.

Джени потрепери.

— Не ми припомняй. Не бих искала да я видя отново — нито нея, нито онова ужасно място.

Даян се облегна на лакът и изведнъж стана сериозна.

— Все пак беше по-добре, отколкото при някои семейства.

Джени нямаше да забрави никога ужаса, преживян в първото семейство, което я осинови. Не искаше да си спомня как вторият й баща се промъкна през нощта в стаята й и ужасния скандал, който се разрази, когато тя избяга с писъци при съпругата му. Тя не й повярва. Каза й, че е лъжкиня, че е отмъстително, малко, зло същество и я върна обратно в Даджара.

Преподобната майка прие думите й на сериозно и беше много мила с нея, но сестра Майкъл й просъска, че трябва да мълчи и да стои мирна, независимо от това, какво става. Джени трябваше да изтърпи още една година, преди да дойде спасителното предложение от Валуна.

Тя се усмихна бодро, решена да не позволи на спомените да я безпокоят.

— Искаш ли да се изкъпеш първа? Имаме три часа до танците в плевнята.

Джени вече бе облечена и почти гримирана, когато Даян излезе от банята. Носеше тъмнолилава права рокля с голямо деколте, извезана със сребристо ламе, която показваше дългите й почернели крака. Косата й беше хваната със сребърни фиби, няколко свободни къдрици обрамчваха лицето й. Аметистови обици и колие проблясваха върху ушите и шията й.

— Прощален подарък от Руфус — засмя се тя. — Не са лоши, нали?

Джени ги разгледа и погледна унило към собствените си обикновени халки и медальон.

— Караш ме да се чувствам зле облечена — призна обезсърчено.

— Глупости. Роклята ти е страхотна, имаш нужда единствено от кехлибарения ми комплект и от свестни обувки. — Даян започна да тършува в една огромна пътна чанта и извади триумфално чифт обици.

Джени се любуваше на начина, по който среброто се съчетаваше със зеленото на роклята, когато на вратата се почука и влезе Хелън.

— Закъснели ли сме? — Джени погледна елегантната черна рокля, която откриваше белите, изящни рамене на Хелън, семплите перлени обици и късото перлено колие, които сигурно струваха цяло състояние.

По-възрастната жена се усмихна.

— Съвсем не. Дойдох, да си побъбрим и да се уверя, че не ви липсва нищо. — Тя огледа Джени и Даян с непресторено възхищение. — Колко сте хубави — каза с въздишка. — Мъжете ще се надпреварват да ви канят.

Джени се почувства смешна и недодялана пред тази елегантна, изтънчена жена и погледна нервно Даян.

— Нали не смятате, че сме попрекалили?

Хелън се разсмя.

— Разбира се, че не сте. Кога друг път ще ви се отдаде възможност да се издокарате и да се забавлявате така? — Тя докосна морскозелената рокля на Джени. — Прекрасна е. Цветът подчертава очите ви — въздъхна тя. — Не мога да сложа нещо зелено, без да изглеждам бледа и изморена. Мразя да съм толкова откровена.

Джени погледна копринения рус кок, завит в сложна плетеница на тила на Хелън.

— Винаги съм завиждала на блондинките.

Хелън я докосна с нежната си ръка.

— Изглежда, че сме сформирали взаимен почитателски клуб — засмя се тя хлапашки. — Нали няма да се обидите, ако ви дам един малък съвет?

Джени преглътна и бързо погледна към Даян. Къде ли бе сбъркала? Какво табу беше нарушила този път?

— За обувките, мила. Твърде ежедневни са. Почакайте малко, ще донеса един чифт от моите.

Когато Хелън излезе, Джени и Даян си размениха притеснени погледи.

— Ами пръстът ми? — прошепна припряно Джени. — Ако обувките й са твърде тесни, никога няма да мога да си пъхна крака вътре.