Последният валс на Матилда

— Само да си опитал отново мръсните си номера, ще ти избия всичките зъби и ще те накарам да лижеш прахта от, земята — изръмжа той.

Динго го погледна подигравателно, но с невинно изражение на лицето.

— Какво да опитам?

Брет устоя на импулса да го свали от коня и да му смачка физиономията. Семейство Скуайърс се приближаваха с наградата и той предпочете да не прави сцени пред очите на толкова много хора.

— Старият ти номер с ритането на стремето, Динго — изсъска той в лицето му. — Поне да беше измислил нещо по-оригинално.

Когато Брет го освободи от хватката си, дребосъкът се изсмя цинично.

— Ще се видим догодина, ако ти стиска. — Той се завъртя и тълпата от почитатели го обгради веднага.

Брет скочи от коня, започна да събира юздите и едва не падна, притиснат между Лорейн и коня. Тя се хвърли на врата му, устните й го задушиха с целувки, по-досадни и от конска муха.

— Страхотно — задъхваше се тя. — Беше невероятен. Знаех си, че ти ще победиш.

Той се опий да я отблъсне, но тежките юзди в ръцете му пречеха да се освободи от хватката й.

— Лорейн — каза грубо. — Махни се от мен. Ставаш за посмешище пред хората.

Тя хвърли поглед през рамото му и Брет улови лукавата искрица в очите й. Лорейн се засмя и го целуна право в устата.

— Моят герой. — Тонът й беше саркастичен, примесен с нотка на триумф и когато най-сетне се отдръпна, Брет разбра причината за ликуването й.

Джени стоеше на няколко крачки от тях. Изразът на лицето й, преди да се обърне и да изчезне в тълпата, ясно показваше, че е видяла разигралата се сцена.

Брет разтърси Лорейн за раменете.

— Какво си мислиш, че правиш? Между нас всичко е приключило, защо причиняваш само неприятности?

— Не е приключило, докато аз не кажа — тросна се тя. — Няма да се отървеш толкова лесно от мен, Брет Уилсън.

— Коя е тази пачавра? — Даян както винаги засегна въпроса по същество.

— Лорейн — каза Джени с равен тон. — Приятелката на Брет.

Даян изсумтя.

— Не говори добре за вкуса му. — Тя сложи хладната си длан върху ръката на Джени. — На твое място не бих се притеснявала, Джен. Тази история няма да продължи дълго.

— Че кой се притеснява? — отвърна безгрижно Джени, но тонът й не съответстваше на унилото й настроение в този иначе хубав и слънчев ден. Прииска й се сега да е в Чаринга.

— Джени, баща ми иска ти да връчиш наградата на победителя.

Джени погледна Чарли ужасено.

— Но защо точно аз?

Той се усмихна.

— Защото ти си собственикът на фермата, която победи в надбягването. Хайде, ела.

Джени погледна безпомощно към Даян и тръгна с неохота към групата хора, наобиколили Брет. Тя чу приглушения говор и забеляза вперените в нея очи, но единственото нещо, което виждаше, беше самодоволното лице на Лорейн, изправена до Брет.

Етън я погледна злобно от инвалидната си количка.

— Поздравления — изръмжа той. — Това е късметът на аматьора, разбира се. Следващата година победата ще бъде наша.

Джени пое статуетката, която представляваше кон с вдигнати във въздуха предни крака, и се обърна към Брет. Той пристъпи напред леко начумерен и ядосан.

— Поздравления — каза студено Джени и обърна глава настрани тъкмо навреме, за да избегне целувката по бузата.

— Джени — прошепна тихичко Брет в косата й. — Не е така, както изглежда.

Тя го погледна право в очите и там видя нещо, което накара сърцето й да забие по-силно, но после зърна собственическия жест, с който Лорейн държеше ръката на Брет и разбра, че се е подвела.

— Ще се видим в Чаринга, господин Уилсън.

Когато се обърна към Чарли и Даян, Джени чу кикотенето на Лорейн и се насили да вземе чаша с шампанско и да се включи в общия разговор, сякаш не се бе случило нищо. И все пак нещо се бе случило. Каква игра играеше Брет? И защо очите му говореха едно, а вършеше съвсем друго?

Остатъкът от деня се стопи бързо. Палатките и шатрите на панаира бяха събрани. Джени се извини на Чарли и другите, уговори се с един от овчарите да върне камионетката в Чаринга и се качи в ярко боядисаната каравана на Даян.

— Добре дошла в Тревър — каза Даян и завъртя ключа в стартера. — Има всички екстри, дори и климатик.

Джени хвърли един поглед назад. Импровизирано легло заемаше голяма част от пространството, от тавана висеше саронг от Бали, скицници и стативи лежаха струпани върху резервните гуми и тубите с вода.

— Това ми напомня на нещо — каза тя с усмивка.

Даян се разсмя.

— Точно така. Тревър би могъл да е близнак на Алън.

Джени се облегна назад и се загледа в бързо сменящия се пейзаж. Алън беше името на караваната, с която пътуваха в Европа. Купиха я в Ърл Корт. Беше боядисана в синьо, от едната страна беше изрисувана огромна вълна, а от другата — слънце, луна и звезди. Целият покрив бе зает от австралийското знаме, а върху задните врати се смееха огромни слънчогледи. Тревър пък имаше от двете си страни изрисувани оранжеви пламъци, черепи на вратите, а на покрива — символи за забрана на използването на бомби. Послания на едно друго поколение, но по същество — едни и същи.

— Чудно ми е какво ли е станало с бедния стар Алън?