Последният валс на Матилда

— Не ме питай — отвърна Даян. — Да се надяваме, че не са прекалено старомодни, защото каквото и да стане, ще трябва да ги носиш, в случай че ти станат.

Хелън се върна след няколко минути. Носеше кутия с емблемата на световноизвестна модна къща.

— Предполагам, че носим един и същи номер. Пробвайте ги.

Обувките бяха изработени от много светла фина коприна и й паснаха, сякаш бяха направени по поръчка специално за нея. Токчетата бяха остри и високи, а върховете бяха украсени с перли. Джени чу ахването на Даян и погледна към Хелън.

— Прекрасни са — каза задъхано. — Не знам дали ще се осмеля да ги обуя.

— Глупости — отряза Хелън. — Задръжте ги. Роклята, за която са купени е безнадеждно излязла от мода и вероятно няма да ги сложа повече, защото подобни неща не ми отиват на годините. А сега да вървим. Като домакиня трябва да съм първа там и след като вече сте готови, можете да дойдете с мен.

Огромната плевня се намираше на около три километра от къщата и те отидоха до там с кола, за да не си развалят тоалетите. Плевнята миришеше на сено, но заради събитието беше из лъскана до блясък. До вратата беше издигнат бар, а покрай стените имаше бали със сено за сядане. На импровизираната сцена група мъже, облечени в американски каубойски дрехи, настройваха инструментите си. От гредите висяха знаменца и балони.

— Това усещане ми е познато — каза Даян и кимна в посока на групичката момичета, които седяха като на тръни в ъгъла. — Спомняш ли си колко ужасно е да чакаш да те поканят на танц?

Джени кимна. Споменът все още беше твърде ярък в съзнанието й, макар и да не се сещаше Даян някога да е била без кавалер. Взеха си от шампанското, което им предложи Андрю, и започнаха да наблюдават пристигащите гости.

— Още не е дошъл — промърмори Даян. — И нея я няма.

Джени нямаше нужда от пояснение, за кого става дума, но успя да избегне разговора, тъй като Джеймс и Хелън излязоха на дансинга, за да открият танците. Не й остана време да се чуди къде е Брет, защото Чарли я издърпа и те се завъртяха във вихъра на полката.

Скоро всички в хамбара танцуваха. Джени не можеше да си поеме дъх от танци с мъже, които не беше виждала никога преди. Младежи с потни длани и дъх, вонящ силно на бира, я въртяха на дансинга, докато не й се зави свят. Брадясали овчари я настъпваха и надничаха в деколтето й. Изпотена и изтощена, тя успя най-накрая да се отскубне от навалицата и се строполи на една бала сено, за да си поеме дъх.

Грижливият Чарли беше изчезнал някъде, Даян не спираше да танцува устремно на дансинга в обятията на един много красив овчар, който имаше щастието да я покани пръв. Без съмнение тя наистина се забавляваше много. Джени й завидя на енергията, но на нея й доставяше удоволствие и само да седи и да наблюдава как другите се веселят.

Тъкмо се канеше да отпие от чашата си, когато някой я взе от ръката й и я издърпа да стане.

— Чарли, не мога — протестът й заглъхна, когато Брет я притегли в прегръдките си.

— Танцът е бавен, но не гарантирам, че няма да те настъпвам — опита се той да надвика шума.

Джени се отпусна в прегръдките му сякаш в някакъв транс. Усещаше топлината, която се излъчваше от тялото му през ризата, чувстваше дланта му — гореща и уверена — на гърба си. Това засили значението на момента, опитният, но безчувствен начин, по който танцуваше Чарли, изглеждаше като далечен спомен. Въпреки че не си признаваше, това беше мигът, който бе чакала през цялото време. Тя се отпусна в прегръдките му и затвори очи.

Музикантите бяха много добри. Репертоарът им се състоеше от любими кънтри песни и западни хитове. Разбити мечти, разбити сърца, неспазени обещания — текстовете може би бяха твърде тъжни, но за първи път от много време насам тя се чувстваше щастлива.

— Изглеждаш много красива тази вечер, Джени — прошепна Брет в косите й.

Тя срещна сивите му очи и разбра, че комплиментът е съвсем искрен.

— Благодаря. И ти се справи чудесно на надбягването.

— Четири години подред печеля титлата — каза той с гордост, — но в момента се чувствам по-щастлив.

— Наистина ли?

Той кимна.

— Както вече ти казах, нещата не са такива, каквито изглеждат. Вече нямам нищо общо с Лорейн.

Джени го погледна внимателно, но реши да не позволява на съмненията да й развалят вечерта и те продължиха да танцуват — първо една много бърза полка, после и валс. Накрая тя започна да го умолява да спрат.

— Много ми е топло и краката ме болят — усмихна се тя измъчено. — Хайде да пропуснем този танц и да поседнем.

Брет й намери място на една бала сено.

— Мисля, че едно питие няма да ни се отрази зле — предложи той, като се опитваше да надвика шума. — Обещай ми, че няма да ходиш никъде.

Джени беше по детински поласкана, че той иска да е с нея и кимна утвърдително. Но докато го гледаше как се провира между навалицата, изведнъж се почувства много сама.

— Мисля, че вие сте красавицата на бала, госпожо Сандърс.

Джени не бе чула шума от приближаването на инвалидната количка. Двамата размениха мълчаливи погледи — един остров на взаимна неприязън и любопитство сред морето от цветове и гласове.