Последният валс на Матилда

Матилда гледаше как овцете пасат силната свежа трева. Изведнъж усети мърдането на бебето в утробата си. Бе взела правилно решение, като прибра стадото по-рано. В Чаринга не бе останал никой, освен Гейбриъл и семейството му и скоро нямаше да е в състояние да обикаля и наглежда по-отдалечените пасбища. Скопяването можеха да направят и тук, освен това щеше да следи за заразната болест по краката на овцете и стотиците други болести, от които страдаха.

Матилда усещаше изпъкналостта на корема си. Не можеше да мрази детето, което мърдаше там. То нямаше никаква вина за това, че бе заченато в грях, и тя беше решена, доколкото й позволяваха силите, да му осигури възможно най-добрия живот.

Дните ставаха все по-дълги и топли и тревата загуби зелената си свежест. Матилда излизаше всеки ден с Гейбриъл и Блу да поправя оградите и да почиства потоците от листата и клоните, паднали по време на бурните дъждове. Нощите й минаваха в обмисляне на сметките и инвентара. Тя трябваше да е подготвена за мига, в който дойдеха кредиторите.

Зеленчуковата градина, мандрата и свинете осигуряваха храна. Керосинът обаче привършваше, същото се отнасяше и за запасите от брашно, захар, сол и свещи. Наближаваше времето за стригане на овцете и ако съумееше да запази стоката, щеше да има нужда от пари, за да плати на стригачите.

Матилда опипа медальона на майка й. Сега го носеше почти през цялото време — нямаше нужда да го крие от Марвин. Макар да струваше много скъпо, нямаше да го продаде никога.

Можеше да замени някои пушки от колекцията на Марвин срещу семена и брашно. Мрачното предсказание на Етън ехтеше в тишината на празната къща и въпреки че бе решена да го опровергае, чувстваше как Чаринга й се изплъзва.

Кредиторите се появиха месец, след като спряха проливните дъждове. Широка риза и стар гащеризон на Марвин прикриваха положението на Матилда, която се бе качила на стълбата и помагаше на Гейбриъл да поправи покрива на къщата.

Знаеше кои са и за какво са дошли, но когато погледна надолу, се зачуди дали ще й дадат възможност да изложи предложенията си. Очевидно се бяха наговорили предварително помежду си — погледите, които си разменяха, говореха красноречиво. Докато слизаше по стълбата, тя се подготвяше за предстоящата битка.

Мъжете пуснаха конете си в ливадата и се разположиха на верандата. Матилда забеляза, че въртяха притеснено шапките си и избягваха погледа й. Реши да не губи време с празни приказки и започна решително:

— Нямам никакви пари, но имам намерение, по един или друг начин, да платя дълговете на баща си.

— Знаем това, госпожице Томас. — Хал Риджли притежаваше магазин за хранителни стоки в Лайтнинг Ридж и въпреки внушителната си фигура се свиваше под открития й поглед.

Матилда изгледа мъжете един по един. Освен Риджли тук бяха Джо Тъкър от кръчмата, Симънс от банката и Шон Мърфи от Умера. Тя пое дълбоко дъх и се обърна към Шон. Той беше уважаван от хората в района и мнението му се зачиташе. Ако успееше да го привлече на своя страна, би могла да убеди и останалите да я приемат на сериозно.

— Баща ми още ти дължи един овен и две овце. Овенът ми е необходим за разплод, но двете овце родиха по две здрави и силни агънца. Ще ги вземеш ли вместо пари?

Докато размишляваше върху предложението, прошарената му коса проблясваше на слънцето. Накрая проговори:

— Този овен дава добро поколение. Струваше ми един куп пари, госпожице Томас. Не знам.

Матилда очакваше подобен развой.

— Предлагам ти да вземеш и овцете, Шон — каза тя тихо, — но овенът ми трябва за още един сезон, иначе съм загубена.

Шон потърси погледите на другите мъже, после кимна.

— Съгласен съм, госпожице Томас.

Матилда си отдъхна. Обърна се към Хал Риджли и се усмихна.

— Дъждовете започнаха, преди да съм изразходила целия складиран запас от фураж. Вземи това, което е останало, а също и испанското седло, за да си оправим сметките — и като забеляза алчните светлинки в очите му — наблегна: — Седлото ще ти хареса, а и струва повече от една овца.

Хал се изчерви.

— Този фураж сигурно е пълен с гъгрици и е наяден от плъховете.

— Не и в моята плевня — намеси се тя енергично. — Съхранявам го в затворени метални контейнери. — После се изправи в целия си ръст и погледна решително на нивото на копчетата на ризата му. — Договорихме ли се?

Шон го сръга с лакът и грамадният мъж кимна едва забележимо. Матилда се усмихна вътрешно. Хал открай време бе хвърлил око на седлото на Марвин и въпреки че бе вероятно да вземе много повече пари, ако го продадеше в града, знаеше, че той едва ли ще отхвърли това предложение.

Джо Тъкър пристъпи напред и й връчи купчина листа.

— Това са разписките на Марвин.

Пулсът на Матилда се ускори. За разлика от останалите дългове, нямаше от къде да знае, каква сума дължеше баща й на съдържателя. Докато четеше хартийките с нечетливия подпис на Марвин, помръкна. Толкова много пари. Толкова много загубени облози. Толкова много уиски. Сумата надхвърляше възможностите й.

— Извинявай, Матилда, но имам да плащам много сметки и не мога да ти опростя дълга ей така. В момента нещата не вървят добре.