Последният жив

Бурята от предишната нощ отдавна бе отминала към Атлантика. После бе нахлул хладен фронт и изведнъж рязко се бе застудило. Вашингтон е построен върху блатиста местност и по-лесно понася лятната жега и влажност, отколкото студа и снега. Когато падне сняг, никой не се сеща да почисти улиците.

По средата на сляпата уличка се натъкна на Бейтс.

— Какво, по дяволите, правиш тук? — сопна се шефът му.

— Ами ти каза, че искаш да чуеш моята гледна точка, и аз дойдох — каза Уеб. Бейтс погледна ръката му. — Да вървим, Пърс. Нямаме време за губене.

Като тръгна точно от мястото, където бяха слезли от шевролета, Уеб проследи стъпка по стъпка пътя на своя екип. С всяка крачка към целта той усещаше как го обзема все по-голяма ярост и едновременно с това страх. Труповете ги нямаше отдавна, но петната от локвите кръв бяха останали. Дори проливният дъжд не бе успял да ги измие. В съзнанието си Уеб прехвърляше за стотен път всеки свой ход, всяко душевно състояние.

Унищожените картечни гнезда в момента се разглобяваха и оглеждаха от цял екип специалисти, обучени да намират улики и в най-незначителните късчета мъртва материя. Други обикаляха из вътрешния двор, коленичеха насам-натам, навеждаха се, вдигаха това-онова от земята, бъркаха тук и там с пинцети — с една дума, търсеха отговори сред един не твърде отзивчив терен. Докато ги наблюдаваше, Уеб поклати унило глава. Малко вероятно бе да открият по картечниците ясни отпечатъци, които да ги поведат по сигурна следа. Той пристъпваше смутен между локвите кръв, сякаш ходеше по пресни гробове.

— Прозорците са боядисани в черно, за да не се виждат картечниците — каза Бейтс, — докато не почнат да стрелят. Иначе цевите хвърлят отблясъци в мрака, нали разбираш?

— Приятно е да знаеш, че си прецакан от професионалисти — отвърна кисело Уеб.

— Добре си ги опукал тия петдесетки. — Пръстът на Бейтс посочи разрушените картечни гнезда.

— С добро оръжие всичко се постига — отвърна скромно Уеб.

— Това са всъщност бойни миниоръдия, използват се само в армията. Шестцевни, система „Гатлинг“, монтират се върху триножници, като в случая триножниците са били завинтени за пода, за да не мърдат. За всяко оръдие са предвидили магазинни кутии и картечни ленти с по четири хиляди патрона. Регулаторът на скорострелността е поставен на четиристотин изстрела в минута, макар че максимумът е осем хиляди.

— Четиристотин беше повече от достатъчно. Умножи го по осем гнезда — това прави три хиляди и двеста куршума в минута. Знам това със сигурност, защото всичките, с изключение на един рикошет, минаха на сантиметри над главата ми.

— С тази ниска скорост сигурно мунициите са им стигнали за доста време.

— Така си беше.

— Цевите се задвижват с електричество, стреляли са с бронебойни патрони.

Уеб поклати глава.

— Разбра ли се как са били задействани?

Бейтс го отведе до тухлената стена на срещуположната страна на двора спрямо уличката, откъдето бях пристигнали. Стената беше част от изоставена постройка, перпендикулярна на жилищната сграда, която се бяха готвили да атакуват. Тъкмо оттам бяха дошли половината от изстрелите, изтребили целия екип „Чарли“, с изключение на него самия. Това, което не бяха могли да видят в тъмното, едва се забелязваше и на светло.

Уеб коленичи и видя нещо, което му заприлича на лазерен спусък. В тухлата имаше пробита малка дупчица, в която беше скрито устройството със захранващите батерии. От покрива на сградата снайперистите нямаше как да го забележат, дори да го бяха търсили нарочно, а Уеб знаеше със сигурност, че по разузнавателни данни изобщо не се очакваше подобно нещо. Лазерният лъч пресичаше двора на височината на човешко коляно.

— Лъчът се прекъсва и картечниците стрелят, докато свършат патроните. — Уеб се огледа, озадачен. — Ами ако преди нас минеше котка или куче, или някой скитник?

По изражението на Бейтс се виждаше, че и той се е сетил за това.

— Може местните хора да са били предупредени да не се приближават. За животни не знам. Струва ми се по-вероятно цялата система да е била включена дистанционно.

Уеб се надигна.

— Значи са ни чакали да приближим, за да включат лазера. Това означава, че този, който го е направил, е бил съвсем наблизо.

— Ами да. Чул ви е, че идвате, или пък някой го е предупредил. Изчакал е, докато завиете зад ъгъла, натиснал е копчето и е побегнал.

— В двора нямаше жива душа, пък и термодетекторът ми не засече нищо с човешка температура.

— Може човекът да е бил вътре в сградата или в която и да е сграда наоколо. Колко му е, насочваш дистанционното през прозореца, натискаш копчето и дим да те няма.

— Ами снайперистите, момчетата от „Хотел“, те нищо ли не са видели?

Бейтс поклати глава.

— От „Хотел“ твърдят, че не са усетили нищо, докато онова хлапе не им е занесло бележката ти.

При споменаването на екип „Дотел“ Уеб се сети за Пол Романо; обхвана го още по-дълбоко униние. Най-вероятно в този момент Романо беше в централата на ФБР в Куонтико и разправяше на всички как Уеб се е паникьосал от страх и е оставил да избият целия му екип.