Последният жив

Уеб четеше вестника отзад напред и след като прегледа страниците за спорт, светска хроника и мода, навлезе в раздела за новини и политика. И изведнъж на страница А6 видя нещо, което го извади от летаргията. Той препрочете статията три пъти, като внимателно огледа придружаващите я снимки. Когато свърши, се облегна назад и се опита да смели информацията; единствено възможните изводи му се сториха направо абсурдни. Уеб не вярваше на очите и разсъдъка си. Той потърка обезобразената си страна, после през дрехата опипа с пръст дупките от куршуми по тялото си. Пак ли щеше да му се наложи да изживее още веднъж всичко това след толкова време?

Той натисна бутона за бързо набиране на мобилния си телефон. Бейтс не беше на бюрото си. Уеб помоли да му звъннат на пейджъра. След няколко минути Пърси се обади и Уеб му каза за статията.

— Луис Ледбетър. Съдията от Ричмънд, който бе водил делото срещу „Свободното общество“. Застрелян. Уоткинс, прокурор по същото това дело. Влиза си в къщата и тя избухва. В един и същи ден. После моят екип „Чарли“. Същият екип, който се бе отзовал на повикването от оперативното бюро в Ричмънд. Аз лично застрелях двама от „Свободните“, преди оная граната да ми опържи лицето и да получа два куршума в тялото си. И накрая самият Ърнест Б. Фрий, роденият свободен. Избягал от затвора — преди колко? Преди три месеца. Един от пазачите бил подкупен, измъкнал го със затворническата камионетка и после го намерили с прерязано гърло, от благодарност.

Отговорът на Бейтс го изненада.

— Знаем всичко, Уеб. Нашите компютри отдавна обработват и съпоставят цялата информация. Има и още нещо.

— Какво?

— Защо не наминеш насам?

Когато Уеб пристигна във Вашингтонското оперативно бюро, веднага го въведоха в залата за стратегическо планиране, обзаведена с всички технически чудеса на една тежкокалибрена федерална агенция за борба с организираната престъпност, включително със задължителното медно покритие на стените, усъвършенствана система за вътрешна сигурност, устройства за бял шум, скенери за ретина и дактилоскопски отпечатъци, цели банки суперкомпютри и — най-важното — неограничен брой кани с прясно кафе и планини понички.

Уеб си наля чаша кафе и каза „здрасти“ на неколцина колеги, които препускаха насам-натам из обширната зала. Той разгледа триизмерните компютърни чертежи на вътрешния двор и околните сгради, забодени с кабарчета върху големи дървени табла и закачени на стените. На разни места по чертежите имаше забити карфици, обозначаващи, както разбираше Уеб, местата, където бяха открити важни улики и веществени доказателства. Тропотът на крака, неспирното потраква-не на компютърни клавиатури, звънът на телефоните, шумът на хартия от принтерите и покачващата се температура от човешки тела в залата показваха на Уеб, че нещо става. В миналото той неведнъж лично бе участвал в подобни акции в залата за стратегическо планиране.

— Терористичният акт в Оклахома Сити вдигна твърде високо летвата — каза Бейтс с иронична усмивка, като седна срещу него. — Сега всички си мислят, че само да огледаме някое и друго парче метал, да прослушаме някоя и друга касета, да проверим няколко номера на коли и накрая да натиснем едно-две копчета, и — готово! — лошите са ни в кърпа вързани. — Той пусна бележника си на масата. — Само дето никога не става точно така. Като при всичко друго, и тук е нужен късмет. Късмет и ясни следи. Ето, виж какво стана току-що. Някой с положителност иска да привлече вниманието ни върху себе си.

— Готов съм да се хвана за всякаква следа, Пърс. Който и да го е направил, той вече не може да влияе върху начина, по който ще проведем следствието.

— Знаеш ли, че много ме беше яд, когато напусна Вашингтонското оперативно бюро, за да се катериш по въжета и да гърмиш с тия пушкала. Ако си беше седял при мен, един ден от теб можеше да излезе нелош агент.

— Където си постелиш, там ще се завиеш и там ще те намерят умрял един ден — ухили се Уеб. — Каза, че имало още нещо.

Бейтс кимна и плъзна по масата изрезка от вестник; Уеб се наведе напред и я огледа.

— Името Скот Уингоу говори ли ти нещо?

— Да, защитникът на нашия приятел Ърнест Б. Фрий.

— Точно така. Голям хитрец. Той му уреди намалена присъда с прокурора. А сега е намерен мъртъв.

— Убит?

— Телефонната му слушалка била намазана с атропин. Когато говориш, нормално е да притискаш слушалката до кожата си, близо до устата, ноздрите и така нататък. През лигавицата атропинът се абсорбира много по-бързо, отколкото по кръвен път. Повишава пулса, предизвиква задушаване, халюцинации. Всичко това за по-малко от час. А ако имаш болни бъбреци и проблеми с оросяването, организмът не може ефикасно да го елиминира, което само усилва токсичния ефект. Уингоу имал диабет и сърдечна недостатъчност, бил прикован на инвалидна количка, следователно атропинът е идеалното средство. В почивните дни обичал да работи сам в кабинета си, така че наоколо нямало кой да му помогне. Освен това в събота той най-много говорел по телефона. Поне така твърдят нашите хора от Ричмънд.