Посмъртен образ

„Андрей създаваше творческата си биография не твърде лесно. Той снима криминални филми, трилъри. Първият му филм веднага прогърмя, беше много талантливо направен, и Смулов, както се казва, една прекрасна сутрин се събуди знаменит. После дойде вторият филм — малко по-слаб, после третият — още по-слаб. Никой не можеше да проумее каква е причината. Всички разбираха, че Андрей Лвович е безумно талантлив, но — кой знае защо — всеки негов следващ филм недоловимо, а понякога и съвсем забележимо, приличаше на предишните. А после той откри Алина — тогава тя беше студентка във ВГИК1 и се снимаше в нашата музикална студия.

Смулов заложи много на Алина — първо, тя наистина е добра актриса, и, второ, безумно се влюби в нея. А и тя — в него. Усилено работеше с нея, снима я в три филма, занимаваше се с момичето като педагог. Трябва да кажа, че Алина много украси филмите на Смулов, но въпреки това те ставаха все по-слаби. Ала Андрей не се отказваше, той изобщо е рядък работохолик — и ето че най-сетне миналата година направи нещо страхотно! Разбирате ли? Успя да надвие себе си, да се изкачи на ново творческо стъпало и името му отново прогърмя. А пък Алина… Не знам какво стана с тях — дали това се нарича звезден час на любовта или другояче, — но Алина буквално потресе всички с играта си. Филмът получи няколко престижни награди, всички започнаха да наричат Алина Вазнис и Андрей Смулов звездната двойка. Честно казано, ние се страхувахме, че след този успех те ще решат да узаконят отношенията си — нали Алина не бе омъжена, а Смулов е отдавна разведен. Защо се страхувахме ли? Защото Алина бе много красива актриса, секссимвол, а на зрителя от мъжки пол му е необходимо усещането, че тя може да принадлежи и нему. Но доколкото ми е известно, те не бяха обсъждали евентуален брак.

След този успех Смулов веднага започна следващия си филм — пак с Алина в главната роля. Това вече, право да ви кажа… С една дума — дори по-хубав от предишния. Андрей сякаш се роди отново. Преди седмица групата завърши последните външни снимки и там Алина показа такова невероятно майсторство, че след прожектирането на заснетия материал избухнаха аплодисменти. Представяте ли си? Работна прожекция на дублите, в салона седят практически същите хора, които са участвали в самите снимки, тоест онези, които са виждали това вече сто пъти, и въпреки всичко не можаха да се въздържат от аплодисменти. Един дубъл беше особено сполучлив: героинята, изиграна от Алина, е на многолюдно място и изведнъж вижда нещо много страшно. И чуйте сега: от корените на косата й чак до шията и по лицето й се разлива бледнина, очите й хлътват, устните посивяват. Без какъвто и да било грим, без монтаж, без специални ефекти! Тя сама, със силата на таланта си, бе успяла да предизвика у себе си такава вазомоторна реакция. Нито една актриса в света не бе успявала да го стори! Ето — това беше Алина Вазнис. След работната прожекция ние казахме на Смулов, че този кадър ще влезе в съкровищницата на световното кино — като онзи с детската количка, която лети надолу по стълбището в «Броненосецът Потьомкин», или като финалното преминаване и усмивката на Джулиета Масина в «Нощите на Кабирия». Разбирате ли за какво говоря? Изобщо този нов филм трябваше да донесе на Смулов и Алина световна слава. Оставаше да се доснима съвсем малко… Не знам как ще го преживее Андрей. Такава загуба! А и за всички нас. Във филма бяха вложени луди пари, той трябваше да донесе огромни печалби. Сега пак ще затънем в дългове…“

Из разговора с асистент-режисьорката Елена Албикова:

„Алина беше много потайна. Не, не затворена, а именно потайна. Тя прекрасно общуваше с всички, шегуваше се, смееше се, можеше да танцува в компания цяла нощ, но всъщност никой нищо не знаеше за нея. Може би само Андрей Лвович. Тя нямаше близка приятелка от нашите среди, нито дори просто приятелка. Целият й свят бе съсредоточен около Андрей Лвович. Дали беше добра? Не знам. Не съм изпитвала върху себе си добротата й. Но че има хора, които я мразят — това е факт. Кой именно ли? Ами първо — Зоя Семенцова, тази дърта вещица. За какво ли? Не знам. Тя просто се разтриса, щом чуе за Алина. Второ ли? Е, да речем — съпругата на нашия шеф. Не мога да кажа нищо определено, но се говори, че Ксения Мазуркевич обидила публично Алина и тя се канела да си го върне по някакъв начин. Не, не знам подробности…“

Из разговора с режисьора Андрей Смулов:

„Това е краят… С живота ми е свършено. Без Алина аз съм нищо. Не знам как ще живея занапред… как ще работя… как ще дишам…“

Настя изключи касетофона и си наля поредната чаша кафе. Значи днес трябваше да се опитат да разберат нещо за тази дърта вещица Зоя Семенцова и защо тя просто се разтриса, щом чуе за Алина Вазнис. И да научат каква е тази история с публичната обида, която била нанесла на Алина съпругата на Мазуркевич — Ксения. До определеното време за пробуждането на Коротков оставаше още един час и Настя се настани до телефона. До деветнайсет и трийсет, след като се обади най-малко на десет души, тя успя да изясни следното: