Потрес

— Не си единствената шаферка. — Госпожа Хейстингс насочи вилицата си по посока на Спенсър. — Спенсър и Амилия също трябва да гласуват. — Всички се обърнаха към Спенсър. Тя не беше съвсем сигурна защо майка й преминава през цялата тази булчинска суетня, която включваше и купуването на рокля на Вера Уонг с дълъг три метра воал, съставянето на списък с повече от триста гости и натоварването на Спенсър, Амилия и Мелиса със задълженията на шаферки. Те трябваше да разговарят със сватбени агенции, да пишат обяви за „Ню Йорк таймс“ и „Филаделфия Сентинъл“ и да изберат идеалните торбички за подаръци за сватбения прием. И все пак имаше дни, в които Спенсър си мислеше, че майка й най-после ще се събуди и ще осъзнае, че разводът с бащата на Спенсър е бил грешка.

Добре де, беше имал връзка с Джесика Дилорентис, която тайно му бе родила близначки, Кортни и Алисън. И все пак… това достатъчна причина ли беше за тази втора сватба?

Спенсър си отряза едно перфектно триъгълно парченце от шоколадовата торта „Франджелико“, като внимаваше да не посипе с трохи новата си рокля „Джон Лесли“.

— И тази е доста добра — рече тя.

— Великите умове мислят еднакво. Тя ми е любимата. — Господин Пенитисъл избърса устата си. — Забравих да ти кажа, Спенсър. Свързах се с приятеля ми Марк, който е продуцент на Бродуей. Той е силно впечатлен от изпълнението ти на лейди Макбет и може би ще поиска да те прослуша за някоя роля в новите си пиеси.

— Ах! — въздъхна изненадано Спенсър. — Благодаря. — Тя му се усмихна. Хубаво беше да изпъкваш с нещо сред семейство от изключителни личности.

Амилия сбърчи нос.

— Това онзи същият Марк ли е, който продуцира кабаретните пиеси? Те не са ли обикновено за разни средновековни рицарски турнири? — Тя се изкиска злобно.

Спенсър присви очи. Яд ли те е, а? Макар Амилия да живееше в дома на семейство Хейстингс вече втора седмица, контактите им обикновено се ограничаваха до гадни критики, едносрични реплики или стрелкане с недоволни погледи през масата. Някога отношенията между Спенсър и Мелиса бяха същите. Двете най-накрая се бяха помирили; Спенсър не искаше да се озове отново в подобно роднинско съперничество.

Амилия продължаваше да гледа Спенсър.

— Между другото, напоследък да си се чувала с Келси? Тя като че ли изчезна от лицето на земята. Оркестърът ми има нужда от цигуларка.

Спенсър хапна още едно парче торта, за да позабави отговора си. Старата й приятелка от лятната програма в Пен сега се намираше в психиатричната клиника и рехабилитационен център „Убежището в Адисън-Стивънс“, за да се излекува от пристрастеността си към наркотиците — и това донякъде се беше случило по вина на Спенсър. Предишното лято тя бе натопила Келси за притежание на наркотици, което доведе до изпращането на момичето в поправително училище. Когато наскоро тя отново се появи в живота й, Спенсър си беше помислила, че Келси е Новият А. и се опитва да си отмъсти.

Сега вече знаеше, че Келси не е А. — Спенсър и приятелките й бяха получили есемеси от А., докато Келси бе в Убежището, където не се допускаха мобилни телефони. Но кой друг би могъл да знае толкова много неща за тях?

— Изобщо не съм се чувала с нея — отвърна тя, което си беше чистата истина. Тя стрелна скришом с поглед Дарън Уайлдън, който беше погълнат от парчето шоколадова торта. Макар да бе главният разследващ в случая с убийството на Алисън Дилорентис, той вече не беше полицай.

Въпреки това присъствието му винаги изпълваше Спенсър с леко безпокойство.

Особено сега, когато пазеше толкова опасни нови тайни.

Сервитьорката отново се появи и се усмихна с надежда.

— Харесаха ли ви тортите?

Госпожа Хейстингс кимна. Мелиса размаха вилицата си във въздуха, беше натъпкала устата си с крем. Докато сервитьорката бързо се отдалечаваше, Спенсър огледа огромната зала. Стените бяха облицовани с камък, а подът бе покрит с мрамор. В малките ниши до панорамните прозорци стояха вази с огромни цветни букети. Навън, докъдето й стигаше погледът, се простираше огромен лабиринт от жив плет. В залата се хранеха още няколко души; повечето от тях бяха старомодни възрастни мъже, които сигурно обсъждаха бизнес сделки. Внезапно срещна погледа на висока, около четирийсетгодишна жена с пепеляво руса коса, стоманеносиви очи и третирано с ботокс чело. Щом забеляза, че Спенсър я гледа, жената бързо насочи вниманието си към менюто, което държеше в ръце.

Спенсър също извърна поглед, изнервена. Откакто А. отново се беше появил, не можеше да се отърси от усещането, че където и да отиде, някой я наблюдава.

Внезапно айфонът й тихо изпиука. Тя го извади и погледна екрана. „Напомняне за официалната вечеря от Принстън!“ беше темата на съобщението. Спенсър натисна ОТВОРИ.

„Не забравяйте сърдечната ни покана за официалната вечеря в чест на всички новоприети студенти от Пенсилвания и Ню Джърси!“

Вечерята беше в понеделник вечерта.