Потрес

Господин Кларк зарея празен поглед към стената.

— Понякога Гейл си набива разни идеи в главата, от които не може да се отърве. Може да бъде много решителна — дори твърдоглава — за да получи каквото си е наумила. — Той си издуха носа. — Но ви уверявам, че не сме отвличали никакви деца. Не сме казвали на никого, но миналата седмица Гейл си направи тест за бременност. Беше положителен и тя бе невероятно щастлива. — Той поклати глава. — Опитвахме се толкова усилено да забременее. Това беше петата поредица от процедури ин витро. Преживяхме толкова болезнени мигове. — Раменете му се разтресоха. — Това не може да е вярно. Първо Табита, а сега и Гейл.

Табита. Дори чуването на името й им носеше болка. Спенсър се пресегна и улови Емили за ръката. Хана и Ариа изглеждаха така, сякаш всеки момент ще избухнат.

Емили се размърда.

— Съжалявам много за дъщеря ви. Сигурно е било много мъчително за вас.

Господин Кларк наведе поглед, обръщайки се към тях.

— Всъщност Гейл беше мащеха на Табита. Не й беше лесно, най-вече защото… не се разбираха много. Табита имаше проблеми с поведението. Гейл искаше да я отпратим и аз най-накрая се съгласих.

Спенсър и останалите се спогледаха. Мащеха? Това обясняваше защо не я бяха виждали в новините и защо имаше различна фамилия.

Господин Кларк захлупи лицето си с длани.

— Не трябваше да се поддавам на натиска на Гейл да отпратя Табита. Направих и много други грешки в отношенията си с нея. Не трябваше да й натяквам за бордовете, в които участваше, за всичките пари, които харчеше за партита. Не трябваше да й се развиквам и за парите, които изчезнаха миналото лято. Просто си я искам обратно. Нуждая се от нея. — Той тихо изстена. Лаури се изправи, избута момичетата от стаята и излезе с тях навън. Щом се отдалечиха достатъчно, той пъхна ръце в джобовете си и раздрънка монетите в тях.

— Мисля, че няма смисъл да го разпитваме повече за това дали е отвлякъл бебето ви, госпожице Фийлдс. Току-що получих есемес от полицаите, които претърсват къщата им. Не са намерили никакви улики и никакви деца.

Емили преглътна тежко.

— Добре — отвърна тихо тя.

Лаури се намръщи.

— Знаете ли кой би могъл да ви изпрати в дома на госпожа Ригс дори и на шега?

Емили се спогледа нервно с останалите, после поклати глава.

— Не. Но не мисля, че който го е направил, е имал нещо предвид — или е имал нещо общо с убийството на Гейл. Ние сме Малките сладки лъжкини. Хората непрекъснато ни изпращат съобщения, а това е просто едно ужасно съвпадение.

Устните й трепереха. Спенсър веднага разбра, че не й е приятно да лъже. Беше готова да скочи и да разкаже на полицая всичко за А., но успя да се сдържи.

Лаури въздъхна раздразнено, сякаш искаше да им каже: „Само ми изгубихте времето.“

— Свободни сте, момичета. Но не мислете, че сте се отървали. Влезли сте в чужд имот без разрешение и все още сте свидетели на убийството. Ако има нещо, което да не сте ми казали — като например кой е изпратил есемеса — по-добре не го крийте. А на онези от вас, които не са навършили осемнайсет, ще трябва да се обадя на родителите.

Емили изтръпна.

— И какво ще им кажете?

Лаури я погледна.

— Че сте влезли в чужда собственост. Че сте станали свидетели на убийство. Аз лично, госпожице Фийлдс, смятам, че трябва да им кажете цялата истина, но не мога да вземам решения вместо вас. — След тези думи той отвори входната врата и пусна Спенсър и останалите да излязат. Цифровият часовник на сградата на банката показваше, че е почти три сутринта. По Ланкастър авеню нямаше жива душа. Спенсър се уви в палтото си и погледна приятелките си.

— Така. Истина ли беше онова, което си мисля, че чух?

— И на мен ми е трудно да повярвам — прошепна Хана.

— Значи затова я видях в детския магазин — промърмори Ариа. — Реших, че е подготвя за твоето бебе, Ем, а тя е пазарувала за своето.

— Но тя ме заплаши — каза Хана с тих глас.

Спенсър замислено потупа с показалец по устните си.

— И какво точно ти каза?

— Че иска да получи онова, което е нейно. В смисъл, бебето.

— Ами ако Гейл не е имала предвид него? Ами ако е говорела за парите? — Спенсър махна с ръка към полицейското управление. — Господин Кларк току-що каза, че се е отнесъл твърде сурово с Гейл заради някакви пари, които изгубила през лятото. Ами ако става въпрос за парите, които е дала на Емили за бебето?

— Аз ги върнах — възрази Хана.

— Сложила си ги в пощенската й кутия. Някой с лекота е можел да ги открадне — отбеляза Спенсър. — Ами ако Гейл е решила, че Емили я е измамила? Ами ако през цялото време е била ядосана, защото си е мислела, че си взела парите й и си избягала? — Тя примига и всички парчета от пъзела внезапно се подредиха по различен начин. — В това има смисъл. Ами ако А. е откраднал парите от кутията на Гейл, за да я ядоса и да я прати по следите ни? Ами ако А. се е възползвал от ситуацията и е хвърлил подозренията върху невинен човек, точно както направи с Келси?

— Но… — Ариа отгриза парче нокът. — Гейл е майка на Табита.

— Мащеха — поправи я Спенсър. — И по всичко личи, че двете не са се обичали много.