Пред вратите на мрака

Реймънд Фийст Пред вратите на мрака ( книга втора от „Войната на демоните“)

Признателност

Както винаги дълбоко съм задължен на тези, които създадоха Мидкемия и ми позволиха да я използвам. Без тяхната творческа мисъл светът на Мидкемия нямаше да е толкова живописен. И така, Стив А., Джон, Анита, Конан, Стив Би, Боб, Рич, Ейприл, Итън и на всички останали, които допринесоха — моите нестихващи благодарности.

Благодаря на двама души, които са мои приятели и неизменно ми оказват поддръжка: Ричард Спал и Рей Макноун. И благодарности на Ким Макноун, задето се постара да се усмихвам всеки път, когато я видя.

Освен това за пореден път благодаря на Джонатан Матсън, който бе не само мъдър съветник и специалист по бизнес въпросите, но и верен приятел, когото дълбоко ценя.

Благодаря на майка ми, че все още е до мен.

Специални благодарности на една забележителна жена, Тереза Дъчинси, задето е толкова прекрасна.

Последно и от дълбочината на сърцето ми, благодаря на моите деца за тяхната любов и красота, те все още ме пощуряват и същевременно ми помагат да запазя здрав разум и аз заобичвам още повече възрастните хора, в които се превръщат.

На дамите, които ми помогнаха всичко да изглежда тъй добре (по азбучен ред): Дженифър Брел, Ема Гууди, Джейн Джонсън и Катрин Нитцел. Рядко се случва един писател да попадне на добър редактор, камо ли на четири.

1. Пожертвование

Нощта бе изпълнена с крясъци.

Опожарените хълмове димяха, из въздуха се носеше мирис на изгоряло. Стотици облечени в роби фигури си проправяха бавно път между каменните отломки към голямото празно място под останките от крепостната порта. Мъж с могъщо телосложение стоеше мълчаливо върху купчината камъни и гледаше надолу към своите последователи.

Друга фигура се спотайваше в сенките. Джеймс Джеймисън Трепалото, изпълнен с трескавото желание да е, където и да било другаде, но не и тук, пое бавно дъх, за да се успокои. В дворовете на трите най-многолюдни народа в този регион беше известен като дребен благородник от Островното кралство, мъж, наследил, а не спечелил своя сан, бидейки внук на Риланонския херцог.

За останалите бе Джим Трепалото, предприемач, въвлечен в дребни престъпни сделки в град Крондор, а за малцина Праведника, главатар на Гилдията на крадците — Шегаджиите. Но още по-малко бяха тези, на които бе известно, че Джеймс Джеймисън е всъщност началник на разузнавателната служба на Островното кралство и докладва директно на дядо си.

За своите четирийсет и нещо години Джим бе виждал немалко странни и ужасни неща — опит, който идваше от различните му постове. Понякога се страхуваше, че е станал безсърдечен копелдак, като онези, които бе премахвал в името на Короната или на Конклава на сенките, с който също често работеше. Ала дори изпълненият му с насилие и интриги живот не можеше да го подготви за това, на което бе свидетел сега.

Огромен огън ограждаше овално пространство с четири кола, за които бяха завързани отредени за принасяне в жертва нещастници. Не бяха първите — преди тях живота си вече бяха изгубили десетки, но това, което караше сърцето на Джим да се свива, бе начинът, по който приемаха жертвоприношението си — изглеждаха така, сякаш нямат търпение да бъдат погълнати от тази болезнена, пламтяща смърт.

По краищата на площадката се бяха струпали още бъдещи жертви, завързани с въжета. Малко преди това Джим бе видял как сами нахлузват примките на вратовете си и скачат от стълбичките, за да увиснат на въжетата в предсмъртна агония. Звукът от строшаването на вратовете им се чуваше като пукот, ала имаше и такива, които се задушаваха и умираха бавно, като ритаха още дълго. За съвсем кратко Джим бе видял много повече обесвания, отколкото през целия си живот в Крондор, при това онези бяха престъпници, които си бяха получили заслуженото. А тук бе свидетел на смразяващата кръвта картина на доброволно саможертване. Виковете утихнаха, когато поредните мазохисти изгубиха съзнание и умряха.

Ала за ужас на Джим това не бе краят. Мястото им при коловете веднага заеха нови жертви, стъпваха върху обгорените тела на предишните. Някои потръпваха, докато заострените колове се забиваха в телата им и изцеждаха от тях кръв и фекалии. Други се предаваха на смъртта с единично потрепване и оставаха да висят неподвижно.

Гледка, напълно лишена от всякакъв здрав разум. Джим насочи вниманието си към мъжа, изправен върху купчината камъни, вдигнал ръце в жест, изразяващ топло приветствие. Дори само изражението му го подтикваше да се обърне и да хукне презглава, накъдето му видят очите. Никога не бе виждал този човек, но описанието му съвпадаше с това на Пъг от Острова на чародея и на Укротителя на демони Амиранта: мъжът върху камъните беше Беласко, един от най-опасните хора на този свят и със сигурност един от най-безумните.

С едно махване на ръката изправилият се на купчината камъни магьосник сътвори мираж, блестящо изображение, което увисна над него и накара тълпата да ахне от страхопочитание.