Предателството „Тристан“

Не можеше да забрави миналото. Не, никога нямаше да го забрави. Тук, в Москва, беше заобиколен от него, връщаше се в него, а това минало беше балерина на име Светлана. Пред театъра чакаха на огромна опашка хора, за да влязат. Меткалф нямаше билет за тазвечерното представление на „Червеният мак“, но винаги можеше да се измисли нещо. В Москва с твърда валута — американски долар, британска лира и френски франк — можеше да се купи всичко. Винаги се намираха московчани, които отчаяно търсеха валута, както наричаха капиталистическите пари, с която можеха да си купят храна от специалните магазини, предназначени само за чужденци. Толкова отчаяно, че бяха готови да продадат дори билета си за Болшой, с който бе толкова трудно човек да се снабди. Отчаяние: това бе нещо, на което винаги можеше да разчита в Москва.

Хората пред театъра бяха по-добре облечени от онези, които срещна по улиците, което не бе учудващо. Билети за Болшой се намираха само чрез блат, руската дума за връзки. Беше необходимо да познаваш някого, да си важна клечка, член на партията или чужденец. В тълпата се мяркаха множество военни униформи, офицерите имаха червени еполети. Еполетите бяха новост, припомни си Меткалф. Сталин ги въведе съвсем отскоро, опитвайки се да повиши духа в Червената армия, травматизирана от чистките през 1938 година, когато бяха екзекутирани огромен брой офицери, обвинени в предателство заради тайно съзаклятие с нацистка Германия.

Но онова, с което офицерите от Червената армия поразиха Меткалф, не бяха униформите им, избродираните сребърни звезди върху червените им пагони, а късите им подстрижки в прусашки стил. Те дори си приличаха с нацистките си колеги. Гърдите им бяха окичени с бронзови и златни медали; държаха пистолетите си в излъскани кожени кобури, които висяха от коланите им „Сам Браун“.

Странно, помисли си той. Москва се бе съюзила с нацистите. Русия бе подписала пакт за ненападение със своя най-голям враг Германия. Двете най-големи европейски военни сили бяха в момента партньори. Фашистката държава бе подала ръка на комунистическата държава. Руснаците дори снабдяваха нацистите с военни материали. Как можеха силите на свободата да се надяват, че ще се справят едновременно с нацистка Германия и Съветския съюз? Беше безумие!

Из въздуха се носеше позната миризма. Тя идваше от няколко рускини във вечерни рокли с дълбоки деколтета. Беше противният съветски парфюм „Червен мак“ — колко подходящ, като се имаше предвид представлението тази вечер, — който бе толкова ужасяващ, че чужденците го наричаха „Дъхът на Сталин“.

Възрастен мъж го доближи и прошепна:

— Билети? Вы хотите билеты? Искате ли билети?

Дрехите му бяха овехтели, макар да си личеше, че някога са били елегантни. От ръкавиците му липсваха няколко пръста, а онова, което бе останало от тях, бе закърпено с канап. Този мъж някога е бил състоятелен, но сега бе стигнал до крайна нищета. Говореше като образован човек. Беше сърдечен.

Меткалф кимна.

— Само един — каза той.

— Имам два — настоя възрастният мъж. — За вас и за жена ви, господине.

Меткалф поклати глава.

— Само един. Но ще платя за два.

Той извади малка пачка долари, много повече, отколкото сделката изискваше, а очите на човека се разшириха, докато му подаваше билетите.

— Благодаря, господине! Благодаря ви!

Когато възрастният руснак се засмя, Меткалф забеляза, че в устата му блеснаха златни зъби. Значи, този човек е бил някога в състояние да си позволи подобен лукс.

В Русия в тия времена имаше недостиг на почти всичко, но най-голям бе недостигът на достойнство.

Остави палтото си в гардероба, както се изискваше от всички. Белокоса, сбръчкана старица пое палтото му и го погали с възхищение, докато го закачваше до раздърпаните, безформени дрехи.

Чу се предупредителният звънец и Меткалф се присъедини към тълпата от хора, които влизаха в салона, за да заемат местата си. Когато влезе вътре, бе впечатлен от разкоша в театъра. Беше забравил разточителния лукс в това островче на царската екстравагантност сред сивотата и еднообразието в Москва. Огромен кристален полилей висеше от високия куполообразен таван, изографисан с класически стенописи. Шест реда ложи опасваха царската ложа, украсена с червени драперии и позлатени седалки под позлатен сърп и чук. Главната завеса беше от златотъкан плат с извезани върху него инициали на Комунистическата партия и най-различи числа — великите исторически дати на съветското комунистическо минало.

Мястото му бе отлично. Оглеждайки театъра, той забеляза млад руски офицер седнал точно зад гърба му. Руснакът пусна на Меткалф усмивка.

— Красив театър, а? — каза той.

Меткалф му върна усмивката.

— Забележителен.

Изведнъж го побиха тръпки. Мъжът се обърна към него на английски, не на руски.

„Защо? Откъде можеше да знае…?“

Дрехите. Това бе причината, чужденецът лесно се набиваше на наблюдателното руско око.

Но как разбра, че говори английски?