Предателството „Тристан“

— Казах й, че съм срещнала един човек. Тя знае, че бих направила същото за нея, ако се нуждае от усамотено място…

— Любовно гнездо се нарича, доколкото ми е известно.

— Да, Стива — подразни го тя. — Ти най-добре знаеш как се нарича.

Той се усмихна неловко.

— Идвали ли сте тук с Фон Шюслер?

— О, не, разбира се. Той никога не би дошъл на такова място. Води ме в апартамента си в Москва и само там.

— Има ли и друго жилище?

— Извън града разполага с огромна къща, която руснаците са конфискували от богат търговец. Германците си живеят добре тук. Явно Сталин иска да покаже пред Хитлер, че държи на добрите отношения с него.

— Била ли си там? В къщата на Фон Шюслер?

— Стива, вече ти казах. Той не означава нищо за мен. Ненавиждам го!

— Не става дума за ревност, Лана. Искам да знам къде се срещате.

Тя присви очи.

— Защо се интересуваш?

— Имам план. Ще ти обясня.

— Води ме само в московския си апартамент. Къщата в Кунцево е недостъпна за мен.

— Защо?

— Това е огромна къща с персонал, хора, които познават жена му. Предпочита да пази дискретност — тя добави с погнуса. Той е женен мъж, както знаеш. Има жена и деца в Берлин. Очевидно аз съм срамна тайна, която трябва да крие. Там прекарва уикендите, пише мемоарите си, сякаш има какво да каже, сякаш не е нищожна хлебарка. Но защо ми задаваш тези въпроси, Стива? Стига сме говорили за тоя звяр. Ще се видя с него довечера и предпочитам да не мисля за него поне дотогава.

— Защото имам идея, Лана. Как да ти помогна — само като се чу да изрича думите на глас, му призля. Той я лъжеше, използваше я. Манипулираше я, по-точно казано. Но това го убиваше — Той разпитва ли за баща ти.

— Много рядко. Само за да ми напомня от време на време какво знае за татко. За властта, която има над мен. Макар че не е нужно да ми напомня. Да не мисли, че мога да забравя? Че не помня това всяка секунда, която прекарвам с него. — Тя едва не се изплю. — Да не си въобразява, че мога да пропъдя болката?

— Значи, няма да му се стори странно, ако случайно му споменеш, че неотдавна баща ти е получил нов пост, важен пост в комисариата, пост, който му дава достъп до различни документи, свързани с Червената армия.

— Защо трябва да му казвам това?

— За да се зароди в главата му идея.

— О, да — каза Светлана саркастично. — Да, бе, той ще поиска от мен да крада документи от баща ми, така ли?

— Точно така.

— И после… и после ще му дам тези документи, това ли е идеята ти, Стива?

— Правилно. Документи, които разкриват строго секретни съветски военни планове.

Тя обви лицето на Меткалф с ръце, както човек би направил с глупаво дете, и се засмя.

— Умна идея, Стива. А после ще застана на Червения площад и ще уведомя по мегафон всички в Москва какво мисля за Сталин. Имаш ли нещо против да ми правиш компания?

Меткалф продължи, без да обръща внимание на сарказма.

— Документите, разбира се, ще са подправени.

— О, и откъде ще взема тези подправени документи?

— От мен. Аз ще ти ги осигуря.

Тя се дръпна назад и го погледна внимателно.

— И той ще се дискредитира — каза тя, вече без сарказъм, — след като ги предаде в Берлин.

— В крайна сметка, да, ще дискредитира себе си — съгласи се Меткалф.

— И ще го отведат в Берлин и аз ще се отърва от него.

— След време. Но преди това ще го използваш да спасиш страната си.

— Да спася Русия? По какъв начин?

Меткалф си даде сметка, че играе опасна, нечестна игра с нея, и се мразеше за това. Като скриваше половината истина за онова, което искаше от нея, той я подвеждаше, възползвайки се от омразата й към нацизма и любовта й към Русия, от ненавистта й към Фон Шюслер и любовта й към Меткалф.

— Знаеш, че няма споразумение, лист хартия, който Хитлер да подпише и който да го спре да не направи онова, което си науми, че е най-добро за нацистите. Той е решил да завладее света — не е спирал да говори за това още от най-ранните дни. И в „Моята борба“, и в речите си. Той не го крие. Всяка страна, която го заплашва, ще бъде нападната. Включително Съветският съюз.

— Това е нелепо! Сталин никога няма да заплаши нацистка Германия.

— Сигурен съм, че си права. Но единственият начин Хитлер да вярва в това, е, като бъде захранван с информация, разузнавателни сведения, като доказателство. На нищо друго няма да повярва. Разбираш ли? Ще предаваш чрез Фон Шюслер документи, които да убедят Хитлер, че Съветският съюз не е заплаха за него и за Германия. Ако Хитлер не се чувства заплашен, няма да действа агресивно.

— Стива, винаги съм се чудела каква част от онова, което ми говориш, е истина. Твърдиш, че си бизнесмен, говориш много добре, казваш, че майка ти е рускиня…

— Тя наистина е рускиня. Това е истина. И аз съм бизнесмен — донякъде. Е, семейството ми е в бизнеса. Това ме доведе тук първоначално.

— Но не и този път.

— Не съвсем. Тук съм, за да помогна на някои приятели.

— Някои приятели от разузнаването.

— Нещо такова.

— Значи е вярно онова, което пише в „Правда“ за чужденците. Всички са шпиони.

— Не, това е пропаганда. Повечето не са. — Той се поколеба. — Аз не съм шпионин, Лана.

— Тогава го правиш от любов.

Сарказъм ли беше това? Изгледа я внимателно.