Преди да се родя и след смъртта ми

Никога не бях се виждал мъртъв и първото нещо, което сторих, естествено, бе да застана отстрани и да се наблюдавам в новото си състояние. През целия си живот бях мислил с ужас за края и същевременно тайно бях завиждал на ония, които бяха успели веднъж завинаги да се освободят от страшната мисъл за него. Все ми се струваше, че няма да издържа на ужаса и болките, а ето че успешно ги преодолях и се озовах «оттатък» здрав и читав, за което можех заслужено да се поздравя. Предсмъртните ми мъки не продължиха много, но трябва да са били така остри и непоносими, щото съм загубил съзнание, паднал съм от леглото на пода и съм се потопил наполовина във водата. На лицето ми бе застинала малко глуповата гримаса, езикът ми бе изплезен неприлично като на обесник, очите отворени (едното бе под водата), десният крак, кой знае защо, вдигнат на ръба на леглото, та от изтъркания ток на обувката ми все още се изцеждаха капки и зловещо цопкаха в наводнения под. Ръцете ми стискаха одеялото там, където го бях захапал със зъби, тъй че приличах повече на мокър плъх, изхвърлен след корабокрушение на брега, отколкото на благовъзпитан и почтен мъртвец. Изобщо не бях очарован както от поведението си, тъй и от външния си вид. Вярно е, че поначало в смъртта има нещо много жалко и неестетично, нейното единствено и безспорно качество е нейното безпощадно безпристрастие, с което осъществява истинското равенство между хората. Вярно е също така, че обстоятелствата, при които настъпи кончината ми, бяха съвсем прозаични, и въпреки това изпитвам известно угризение, че не успях да придам по-достолепен и даже по-артистичен край на земните си дни.

Зная, скъпи ми читатели, с какво нетърпение очаквате да ви разкажа за отвъдния свят и съм щастлив, че най-после и аз ще имам възможност да ви кажа нещо, което другите литератори не са ви казвали. Зер аз съм първият, който по някакво висше благоволение или изключение ще ви съобщи вести «оттам», а вторият след мен ще бъде вероятно Исус, и то ако благоволи да изпълни обещанието си, което даде на човеците отпреди две хиляди години. Най-после духът на един смъртен ще може да надникне във великите и мъчителни тайни — има ли «горе» друг, по-висш живот от този на земята, има ли преди всичко Бог и ако го има, каква е ролята му във вселената, защо е създал човека в грях, да го измъчва, под предлог че желае да го направи съвършен по свое подобие, или по други причини, дали сам той е съвършен и милостив, след като обича да измъчва своите създания, защо е приготвил ад и рай, ако не е отмъстителен и жесток, защо, защо, защо?… Та аз може би ще предизвикам революция в човешкото битие! Представете си, че всичко онова, което обещават религиите на смъртните — блаженство, съвършенство, — наистина го има горе, тогава сигурно ще видим как сума мъртви атеисти се усукват около дядо Господ, за да изкупят великата заблуда на своя разум, а живите ще бъдат тъй страшно злепоставени, че няма да си намерят място на земята. Ако пък атеистите се окажат прави и горе няма нищо, то тогава да му мислят вярващите, от храмовете и светилищата им няма да остане камък върху камък. Много прапрамъдрости, които са заблуждавали човечеството с хиляди години, ще отидат по дяволите. Но да видим, да видим!

Сам аз изгарям от нетърпение миг по-скоро да поема приятното задължение на ваш най-добросъвестен кореспондент и да ви «държа в течение» на отвъдните работи. Няма съмнение, че засега съм най-облагодетелстваният литератор и бързам да поема пътя към най-голямата, макар и посмъртна слава. Може би трябва да напомня (на религиозно непосветените), че още с преминаването ми в другия свят моя милост се размножи в два броя — тленни останки и дух, — и това двойствено състояние ми налага да разказвам и в двата случая от първо лице. И още нещо. Успях вече да установя с положителност, че духовете имат свойството да се пренасят мигновено и безпрепятствено където и когато си пожелаят, както и да правят каквото си пожелаят. Надявам се, че това необикновено свойство ще бъде преди всичко във ваша полза.

Но нима ще започна да ви разказвам с чиста съвест, мили мои читатели, за предстоящото си пътешествие из небесните селения, ако не изпълня обещанието, което ви дадох в края на предишната си повест, а именно да проследим заедно с вас по-нататъшната съдба на моя славен род, на скъпия на сърцето ми чичо Мартин и на останалите лица? Може би скучните съдби на тези прости хорица съвсем няма да ви интересуват, след като очаквате разкази не от мира сего, но пък, съгласете се, какъв българин съм, дявол да го вземе, ако не изпълня обещанието си дори и след смъртта си! Струва ми се, че ще извърша нещо като национална измяна, ако си позволя подобно лекомислие. Осланям се на вашето милостиво благоволение — да глътнете още един последен хап от мен, ако не за друго, то поне за «светлата ми памет». За да поддържам интереса ви, аз от своя страна пък ще се опитам да разказвам едновременно за горния и за долния свят.

2.