Прелестен хаос

Погледнах към малките светлинки, сякаш очаквах да ми дадат куража да извърша немислимото. Стомахът ми се преобърна, изпитвах гадене и тежест, нещо беше напълно сбъркано.

Но знаех, че така е правилно.

Затворих очи и усетих удара в кръста си, който изкара въздуха от дробовете ми, ръцете, които ме влачеха по металната стълба. Успях да го зърна за миг — него, мен — когато челюстта ми се удари в перилото на стълбата, и се препънах.

Той се опитваше да ме спре. Това бе правил през цялото това време в сънищата ми.

Помъчих се да го отблъсна. Наведох се и видях как едни черни кецове ритат във въздуха. После видях как удрят. Бяха толкова стари и оръфани, че можеха да бъдат моите. Така го помнех от съня си. Така се предполагаше да стане.

Какво правиш?

Този път той питаше мен.

Метнах го на пода и противникът ми се приземи по гръб. Хванах го за яката на ризата му, а той хвана мен. Гледахме се в очите и там другата половина на душата ми видя истината.

И двамата щяхме да умрем. Щяхме да бъдем заедно, когато това щеше да се случи.

Извадих старата бутилка от кока-кола, която Ама бе оставила по-рано на кухненската маса. Ако цяло бутилково дърво можеше да улови купища души, може би една бутилка щеше да успее да задържи моята.

Аз чакам.

Видях как лицето му се променя.

Очите му се разширяват.

Той се хвърли към мен.

Нямаше да го пусна.

Взирахме се в очите си и се стискахме за гърлата.

Докато се претъркулвахме

през ръба на водната кула

и падахме

по целия път

надолу,

мислех

само

за

едно.

Л

Е

Н

А

* * *

Деветнайсет луни…

Благодарности

Три луни и повече от 1600 страници от деня, в който седнахме, за да докажем на няколко самодоволни тийнейджъри, че можем да напишем книга, нашето постоянно нарастващо чародейско семейство няма да се побере на една или две страници, ако опитаме да изброим всички ви поименно.

Благодарни сме на всички наши невероятно талантливи издатели в трийсет и осемте държави, които приветстваха с добре дошли Чародейските хроники в своя свят. Благодарни сме на нашите приятели — колеги писатели и читатели, на приятелите си агенти и редактори, на нашите онлайн и маркетинг приятели, на приятелите ни учители и библиотекари, на приятелите ни книжари. Дължим силна прегръдка на нашите приятели преводачи по целия свят, особено на д-р Сара Линдхайм, нашият класик и Пазител. Но повече от всичко сме благодарни на младите хора (и на младите по сърце), които четат книгите ни, и особено на нашите читатели — момичета и момчета чародейци от фен форума ни, които са безпощадни критици и редактори и които, надяваме се, някой ден ще разплакват други писатели по-брутално, отколкото разплакваха нас.

По божията воля и ако небето не се стовари върху главите ни.

И накрая, благодарни сме на семействата си, на близките ни хора, на тези с нашата кръвна група — всички вие сигурно вече го знаете, защото сте седели тук, докато сме писали тези думи. Нашите книги са за това колко е важно да се държиш за семейството си, да откриеш своето „племе“. Всъщност няма по-важно нещо. За нас това е магия. Отне ни доста време, за да ви открием и ви обичаме всичките.

Ема, Мей, Кейт и Луис, Ник, Стела и Алекс — обичаме ви, най-много, завинаги.