Прелестно изкупление

— Лена! — извика Джон. Затвори очи и се концентрира върху Ейбрахам, но каквото и да бе намислил, не беше достатъчно бърз. Вече не можех да дишам.

— Не мисля, че ще се получи. — Ейбрахам изви свободната си ръка и накара Джон да се свлече на колене.

Линк се стрелна към Ейбрахам, но друго леко мърдане на ръката на кървавия инкубус го отблъсна назад. Гърбът му удари с трясък напуканата каменна крипта зад него.

Борех се с все сила да остана в съзнание. Хънтинг бе под мен, а ръцете му бяха впити във врата на чичо Макон. Явно обаче нямаше достатъчно сила, за да навреди сериозно на брат си. Цветът постепенно се отдръпваше от кожата му и тялото му ставаше все по-прозрачно.

Мъчех се да си поема дъх, докато гледах като омагьосана как ръцете на Хънтинг се отпускат и той започва да се гърчи от болка.

— Макон! Спри! — простена инкубусът.

Чичо Макон съсредоточи цялата си енергия към брат си. Упоритата като мрака светлина струеше от тялото на Хънтинг и се вливаше в земята. Инкубусът се изви в конвулсия, пое си за последно дъх, после тялото му се изопна и застина.

— Съжалявам, братко. Ти не ми остави избор. — Макон се взираше в това, което бе останало от тялото на Хънтинг, преди той напълно да се разтвори във въздуха, сякаш никога не бе съществувал. — Единият падна — каза чичо ми мрачно.

Ейбрахам заслони с длан очите си, опитвайки се да види дали помощникът му наистина бе изчезнал. Кожата му ставаше все по-бледа, но цветът се бе отдръпнал едва до китките. Щеше да има достатъчно време да ме убие, преди светлината да отнеме напълно силата му. Трябваше да направя нещо, за да не погуби всички ни.

Затворих очи, като се опитах да пренебрегна болката. Мислите ми бяха разпилени, потъваха в пустотата. Над главите ни отекна гръм.

— Буря? Това ли е всичко, което можеш, мила моя? — попита Ейбрахам. — Такава загуба на сила. Също като майка си.

Гневът и вината се надигнаха яростно в мен. Сарафина бе чудовище, но Ейбрахам бе помогнал тя да се превърне в такова. Той бе използвал слабостта й, за да я тласне към Мрака. И аз бях гледала как тя умира. Може би и двамата бяхме чудовища.

Може би всички сме.

— Аз не съм като майка си!

Съдбата на Сарафина бе предрешена и тя не беше достатъчно силна, за да се пребори с нея. Но аз бях.

Светкавица разсече небето и порази дърво зад Ейбрахам. По ствола му плъзнаха пламъци.

Инкубусът свали шапката си и я разклати с едната си ръка, като внимаваше да не отпуска другата, която продължаваше да държи гърлото ми здраво притиснато.

— Винаги съм казвал, че един купон не е истински, докато някой не избухне в пламъци.

Чичо ми се изправи на крака, черната му коса бе разрошена, а зелените му очи светеха още по-ярко от преди.

— Съгласен съм с това.

Светлината в небето се усили и вече осветяваше Ейбрахам като някакъв гигантски прожектор. Докато се взирахме към него, лъчът избухна в ослепително бяло, разделяйки се в два хоризонтални снопа чиста енергия.

Ейбрахам се олюля и закри очите си. Желязната му хватка се отпусна и тялото му падна в гниещата пръст.

Времето сякаш спря. Всички гледахме замаяно как белите лъчи се разпростират по небето. Освен един от нас.

Линк раздра пространството, преди да успеем да реагираме — и се материализира отново за частица от секундата, като истински професионалист. Не можех да повярвам. Единственият път, когато го бе направил пред мен, направо се стовари върху ми и ме размаза като палачинка.

Не и този път.

В пространството се разкри пукнатина, на сантиметри от Ейбрахам Рейвънуд.

Линк извади затъкнатите в колана на дънките му градински ножици и ги вдигна над главата си. Заби ги в сърцето на Ейбрахам, преди старият инкубус дори да осъзнае какво се случва.

Черните очи на Ейбрахам се разшириха от изумление и той се втренчи в Линк, мъчейки се да остане жив, докато червените капки се стичаха по остриетата на ножиците.

Линк се наведе към него.

— Целият този „дизайн“ не е бил напразно, мистър Рейвънуд. Аз съм най-доброто и от двата свята. Хибрид инкубус със собствена бордова навигация.

Ейбрахам се закашля отчаяно, очите му бяха вперени в почти смъртното момче, което го бе победило. Най-накрая тялото му се строполи на земята, а откраднатите преди толкова време от научната лаборатория ножици стърчаха от гърдите му.

Линк застана над тялото на кървавия инкубус, който ни бе преследвал така упорито и дълго. Онзи, с когото не бяха успели да се справят няколко поколения чародейци.

Ухили се на Джон и кимна.

— Зарежи цялата тази инкубуска простотия. Ето как го правим ние, смъртните.

Двайсет и пета глава Вратата на смъртта

Линк застана над тялото на Ейбрахам, наблюдавайки как то се разпада на малки частици от нищо. Ридли дойде до него и преплете ръката си в неговата.

— Вземи ножиците, Hot rod. Може да ни потрябват, ако ми се наложи да се измъквам от някоя клетка някой ден.

Линк издърпа любимото си оръжие от това, което бе останало от тялото на кървавия инкубус.