Прелестно изкупление

— Какво искаш да кажеш? — Джон бе пребледнял като платно.

— Ние те взехме. Ти си резултат от моя замисъл, все пак. — Ейбрахам пъхна ръка в джоба си и извади една пура. — Родителите ти живяха щастливо няколко години. Това е повече, отколкото мнозина от нас имат.

— Какво е станало с родителите ми? — заскърца със зъби Джон.

Направо виждах как се надига бесът в него.

Ейбрахам се обърна към протежето си, което палеше в момента пурата му със запалката си.

— Отговори на момчето, Хънтинг.

Верният му кървав инкубус щракна капака на запалката и сви рамене.

— Беше много отдавна, хлапе. Те бяха сочни. И вкусни. Но не помня подробности.

Джон се впусна към него и раздра пространството сред мрака. В един миг бе тук, в следващия го нямаше, а после се материализира отново от въздуха само на сантиметри от Ейбрахам и стисна врата на стария инкубус.

— Ще те убия, скапан кучи син!

Сухожилията на ръката на Джон се опънаха, но хватката му не се стегна. Мускулите му се напрегнаха, пръстите му очевидно се опитваха да се затворят, но не можеха. Джон сграбчи китката си с другата си ръка, опитвайки се да я подчини на волята си.

Ейбрахам се разсмя.

— Ти не можеш да ме нараниш. Аз съм твоят създател, аз те сътворих. Мислиш ли, че бих създал оръжие като теб, без да мога да дръпна спирачката му?

Ридли отстъпи назад, докато наблюдаваше как ръката на Джон се отпуска против волята му и пръстите му се разтварят, въпреки че се опитваше да ги свие с другата си ръка. Беше му невъзможно.

Не можех повече да гледам. В момента Ейбрахам контролираше Джон повече, отколкото в нощта на Седемнайсетата луна. И по-лошото бе, че Джон не успяваше да овладее тялото си въпреки желанието и цялата си сила. Ейбрахам дърпаше умело конците му.

— Ти си чудовище — изсъска Джон, все още протегнал ръката си към врата на стария инкубус.

— Ласкателствата няма да ти помогнат. Причини ми много проблеми, момче. Длъжник си ми. — Ейбрахам се усмихна. — И възнамерявам да си взема дължимото тъпкано; ще ми платиш с плътта и кръвта си.

Изви пръстите си отново и Джон се повдигна от земята, стиснал врата си със собствените си ръце, борейки се сам със себе си. Ейбрахам обаче не спираше, искаше да бъде сигурен, че демонстрацията му е разбрана.

— Вече не си ми полезен. Цялата тази работа за нищо!

Очите на Джон се обърнаха, тялото му се отпусна назад във въздуха.

— Не ти ли е нужен? — изкрещя Ридли. — Ти каза, че той е върховното оръжие.

— За съжаление, оказа се, че е дефектно — отвърна Ейбрахам.

С периферното си зрение забелязах, че нещо се движи отстрани, миг преди да чуя гласа.

— Някой би могъл да каже същото и за теб, дядо.

Чичо Макон се появи иззад една от криптите, зелените му очи проблясваха в мрака.

— Пусни момчето.

Ейбрахам се разсмя, въпреки че по изражението му не личеше да му е забавно.

— И аз ли съм дефектен? Това си е комплимент, когато идва от устата на един малък инкубус, който искаше да стане чародеец.

Хватката на Ейбрахам се отпусна съвсем леко, колкото Джон да си поеме въздух. Кървавият инкубус фокусира гнева си срещу чичо Макон.

— Никога не съм искал да бъда чародеец, но с благодарност приемам всяка съдба, която може да свали товара на мрака, който ти стовари върху това семейство.

Чичо Макон протегна ръка към Джон и над гробището премина вълна от енергия, като взривът порази точно Джон. Той отпусна ръце от врата си, докато се стоварваше на земята.

Хънтинг се спусна към брат си, но Ейбрахам го спря и запляска драматично с ръце.

— Чудесно. Това си е добър номер, синко. Може следващия път ти да запалиш пурата ми. — Лицето му прие обичайното си подигравателно изражение. — Край с игричките. Време е да приключваме.

Хънтинг не се колеба. Раздра мрак и изчезна, докато чичо Макон се втренчи със зелените си очи в черното небе. Хънтинг се материализира пред брат си точно в мига, когато небето избухна в ярколилаво сияние.

Слънчева светлина.

Чичо Макон го бе правил вече веднъж, на паркинга на гимназията, но този път светлината бе още по-наситена — и фокусирана. Този път бе по-силна и по-естествена, като светлина, идваща от самото небе.

Тялото на Хънтинг се сгърчи. Той се протегна и хвана ризата на брат си, събаряйки и двамата на земята. Но убийствената светлина просто се усили.

Кожата на Ейбрахам бе бледа, с цвета на бяла пепел. Светлината го омаломощаваше, но не толкова бързо, колкото изцеждаше силата от Хънтинг.

Но докато по-младият инкубус просто се опитваше да оцелее, противният им дядо продължаваше да влага цялата си енергия, за да ни убие. Старият кървав инкубус бе прекалено силен и се насочи към чичо Макон. Познавах го и не го подценявах. Дори ранен, нямаше да се откаже, докато не унищожеше всички ни.

Гигантска вълна от паника се надигна в мен. Съсредоточих се до краен предел, насочих всяка своя мисъл, всяка своя клетка към Ейбрахам. Земята около него се разтвори, пръстта под краката му се издърпа встрани като килим. Той се препъна и насочи вниманието си към мен. Стисна ръката си в юмрук пред себе си и невидима сила ме хвана за гърлото. Усетих как се издигам във въздуха и ритам бясно с крака.