Преследвана

— Да, но бъди сигурен, че няма да ти бъда гадже, ако ме караш да се срамувам пред приятелите си заради постъпките ти. Няма как да бъдеш добър за мен, ако за всички останали си лош. А какъв си, зависи от това как действаш през по-голямата част от времето. Виждам, че в теб все още има добро, но то ще бъде задушено от злото, което в момента е повече, и аз не искам да ставам свидетел на всичко това.

Той отмести поглед от мен.

— Усещах какво чувстваш към мен, но не мислех, че ще се развълнувам толкова, когато ми го кажеш в лицето. Не знам дали ще мога да направя правилния избор, Зо. Когато съм с теб, ми се струва, че ще успея. Ти си толкова силна и добра.

Въздъхнах дълбоко.

— Не съм толкова добра. Забърках голяма каша и за съжаление вероятно ще забъркам още по-голяма. А тази нощ не аз бях силната, а ти.

Очите му отново срещнаха моите.

— Ти си добра, усещам го. Сърцето ти е добро, а само това се брои.

— Искрено се надявам да е така.

— Тогава направи нещо за мен, моля те! — той измина двете крачки разстояние между нас, преди да мога да го спра. Не посегна към мен, остана там и продължи да ме гледа в очите. — Ти още не си завършила Промяната, но дори Синовете на Еребус те наричат Жрица — неочаквано подви коляно и допря юмрук до сърцето си.

— Какво правиш?

— Вричам ти се във вечна вярност. Воините го правят открай време — посвещават себе си, телата, сърцата и душите си на своите Висши жрици и ги защитават. Аз съм още новак, но вярвам, че скоро ще заслужа званието воин.

— Аз също съм новак, така че сме от един отбор — гласът ми затрепери и трябваше да примигна няколко пъти, за да спра сълзите.

— Приемаш ли моя обет, лейди?

— Старк, разбираш ли какво правиш?

Знаех за обета на воините към Висшата жрица. Той ги обвързваше за цял живот и беше по-трудно да се освободят от тази клетва, отколкото от Обвързване.

— Да. Правя избор. Вземам правилното решение. Избирам доброто пред злото и светлината пред мрака. Избирам човешкото в мен. Приемаш ли обета ми, лейди? — повтори той.

— Да, Старк, приемам го. И в името на Никс те обричам в служба на богинята и на мен, защото да служиш на мен, означава да служиш на нея — въздухът около нас затрептя, появи се сребърен лъч светлина и премина през Старк. Той извика, преви се надве и падна със стон в краката ми.

Свлякох се на колене до него, повдигнах раменете му и се опитах да разбера какво става.

— Старк? Какво се случи? Ти…

Той ме погледна, онемял от възторг. Сълзите се стичаха свободно по лицето му, но очите му сияеха. Изведнъж разбрах какво виждам. Лунният сърп на челото му се изпълни и разшири. До него се появиха две татуирани стрели. Те бяха украсени със сложни символи и светеха със своя собствена червена светлина върху бялата му кожа.

— О, Старк! — погалих нежно рисунката — знак, че вече е възрастен вампир — вторият възрастен червен вампир в историята на света. — Прекрасно е!

— Аз… преминах през Промяната, нали?

Кимнах и дадох воля на сълзите си. Миг след това бях в прегръдките му и го целувах, докато се смеехме, плачехме и се държахме в прегръдките си.

Звънецът оповести края на петия час. Той ми помогна да се изправя и избърса сълзите от моите и неговите очи. После реалността надви и аз осъзнах всичко, което следваше от тази нова и прекрасна Промяна.

— Старк, когато едно хлапе се Промени, има конкретен ритуал, през който трябва да премине.

— Ти знаеш ли го?

— Не, само вампирите го знаят — замислих се и казах: — Трябва да отидеш при Дракона.

— Учителят по фехтовка?

— Да. Той е на наша страна. Кажи му, че аз те изпращам. И че си ми се врекъл да ми служиш като Воин. Той знае какво трябва да направи.

— Добре.

— Но не допускай някой друг да разбере, че си преминал през Промяната — не знаех защо това е толкова важно, но бях убедена, че трябваше да се крие, докато не се види с Дракона. Огледах се из стаята, намерих една шофьорска шапка и я сложих на главата му. Продължих да търся, открих кърпа и я увих около врата му. — Набутай единия край под ризата и дръж другия през устата си. Няма да изглеждаш странно, защото бурята продължава. Сега бягай при Дракона и внимавай да не те видят.

Той кимна.

— А ти какво ще правиш?

— Ще организирам бягството ни оттук. Драконът и жена му са с нас, а според мен и учителката ни по езда, професор Ленобия, също. Сега тръгвай, за да се върнеш по-бързо.

— Зоуи, не губи време заради мен. Бягай оттук, колкото може по-далече.

— Ами ти?

— Аз мога да излизам и влизам, когато си пожелая. Ще те намеря, не се безпокой. Няма да съм до теб за известно време, но сърцето ми остава при теб. Аз съм твоят воин, нали помниш?

Усмихнах се и го погалих по бузата.

— Помня и никога няма да го забравя. Обещавам ти, че винаги ще бъда твоята Висша жрица и ще помня, че ми се посвети. Което означава, че моето сърце също ти принадлежи.

— Тогава трябва да се пазим и двамата. Защото е трудно човек да живее без сърце. Знам го със сигурност. Преживял съм го.

— Но вече край с това — казах аз.