Преследвана

— Край с това — съгласи се и той. Целуна ме с такава нежност, че дъхът ми секна. После отстъпи крачка назад, докосна сърцето си с юмрук и ми се поклони тържествено.

— Скоро ще те видя отново, лейди.

— — Пази се — повторих аз.

— И ако не мога да се пазя, ще бъда бърз. Подари ми една от своите неповторими усмивки и излезе. Изчаках да се скрие от погледа ми, допрях юмрук до сърцето си и наведох глава.

— Никс — прошепнах. — Аз бях честна с него. Той притежава сърцето ми. Не знам какво ще се случи, но те моля да пазиш живота на моя воин и ти благодаря, че му вдъхна смелост да направи своя избор завинаги. Никс не се появи, но не го и очаквах. Усетих, че всичко около мен притихна и някой от тишината ме слушаше. Това ми беше достатъчно. Знаех, че богинята ще простре ръка над Старк. Пази го… дай му сила… о, и би ли ми помогнала да реша какво да правя с него… заредих аз молитва след молитва, докато не чух звънеца за края на шестия час.

— Окей, Зоуи — си казах тихо, — хайде да се омитаме от това проклето място.

Двайсет и девета глава

Влязох в обора и първото нещо, с което се блъсках, беше строгият поглед на Ленобия.

— Зоуи, почисти тук — ми нареди тя.

Връчи ми вилата и ми посочи отделението на Персефона. Измънках нещо като «да, госпожо, веднага, госпожо» и забързах към обора на кобилата, която бях приела за своя от минутата, когато дойдох в «Дома на нощта». Персефона изпръхтя срещу мен. Отидох при нея, погалих я по челото, целунах я право по кадифената муцуна и й заговорих. В общи линии й казах, че е най-красивият и най-умен кон във вселената. Тя докосна с бърни бузата ми, пръхна в носа ми и, изглежда, се съгласи с мен.

— Тя те обича. Сама ми го каза.

Обърнах се и видях Ленобия да стои до вратата на отделението, облегната на стената. Понякога забравям колко красива е тя и в подобни случаи, когато наистина се вгледам в нея, се изненадвам отново от невероятната й красота. Тя е изключително деликатна, но силна и гъвкава. Най-впечатляващото у нея са сребристобялата коса и тъмносивите очи, ако не броим фантастичните татуировки на препускащи коне, които я отличаваха от всички други вампири. Носеше обичайната си снежнобяла риза и спортни кожени панталони, набутани в английски ботуши за езда. Ако не бяха татуировките и избродираната със сребърни конци богиня над сърцето й, можеше да мине за красавица от реклама на Келвин Клайн.

— Наистина ли можете да разговаряте с тях? — отдавна го подозирах, но днес за пръв път тя заговори открито за способностите си.

— Не с думи. Конете общуват чрез чувствата. Те са страстни и верни същества с толкова големи сърца, че могат да поберат целия свят в тях.

— Винаги съм си мислела, че е така — казах бавно и целунах Персефона по челото.

— Зоуи, Калона трябва да бъде убит.

Директното изявление ме разтърси до дъно и аз се огледах бързо, изплашена, че някой гарван може да се спотайва наблизо, както беше в другите часове. Ленобия поклати глава и разсея страховете ми.

— Гарваните са омразни не само на котките, но и на конете, само че омразата им е много по-опасна. Нито едно от онези противни птичи същества не би посмяло да влезе в конюшня.

— А другите хлапета? — попитах тихо.

— Те са прекалено заети да тренират с конете, които стоят тук затворени от дни заради тази буря. Така че повтарям, Калона трябва да бъде убит.

— Не може да бъде убит. Той е безсмъртен — разочарованието пролича ясно в гласа ми.

Ленобия отметна назад гъстата си коса и закрачи нервно от единия край на помещението до другия.

— Въпреки това някак си трябва да го победим. Той примамва нашите и ги отдалечава от Никс.

— Знам. Тук съм от няколко часа и вече виждам колко далеч са стигнали нещата. И Неферет също е на негова страна — задържах дъха си в очакване да видя дали Ленобия ще остане сляпо вярна на Висшата жрица, или е достигнала до истината.

— Неферет е най-лошата — каза тя и в гласа й имаше горчивина. — Тя трябваше да бъде най-предана на Никс, а я предаде изцяло.

— Тя не е същата — казах аз. — Предала се е изцяло на злото.

Ленобия кимна.

— Да. Някои от нас отдавна имаха такива опасения. Срамувам се да го призная, но по-голямата част не направихме нищо, за да й се противопоставим, когато се появиха първите симптоми и тя започна да се държи странно. Според мен тя вече не служи на Никс. Затова имам намерение да положа клетва за вярност към нова Висша жрица — завърши тя и ме погледна красноречиво.

— Не и аз — едва не изквичах от страх. — Аз още не съм преминала през Промяната.

— Ти беше Белязана и Избрана от нашата богиня. Това е достатъчно за мен. Драконът и Анастасия са на същото мнение.

— Ами останалите преподаватели? Има ли и други на наша страна?

Лицето на Ленобия посивя от мъка.

— Не. Всички са заслепени от Калона.

— А вие защо не сте? Тя забави отговора си.