Преследвана

— Нефелиме, познах те. И в името на пресветата Дева ще изрека думи, които вече си чувал. Напусни този свят и се върни в царството, откъдето си изпаднал. Покай се и може би ще ти бъде позволено да познаеш вечността в рая.

— Не смей да му говориш така, жено! — изкрещя Неферет и всичките й напъни да изглежда добра изчезнаха. — Той е бог, слязъл на земята. Би трябвало да паднеш в краката му.

Страховитият смях на Калона накара гарваните да засъскат и да се размърдат неспокойно.

— Не се карайте за мен, дами. Аз съм бог. Имам достатъчно сили и за двете ви — говореше на Неферет и сестра Мери Анджела, но кехлибарените му очи гледаха право в мен.

— Никога няма да бъда твоя, Калона — заговорих, като игнорирах всички около нас. — Аз съм вярна на принципите на моята богиня, а ти си пълна противоположност на всичко, което ни учи тя.

— Как си позволяваш… — започна Неферет, но Калона вдигна ръка и я спря.

— Грешиш, Ая. Погледни дълбоко в себе си и виж онази девица, създадена, за да ме обича.

Нещо зад мен се раздвижи и аз усетих, че някой прекосява кръга, което можеше да се случи само, ако лично богинята му разреши това. Исках да се обърна и да видя кой се присъединява към нас, но не можех да откъсна очи от омагьосващия му поглед.

Тогава някой взе ръката ми в своята и любовта разпръсна магията му. Обърнах се и видях баба. Хийт намести инвалидната й количка до мен. Видът й беше като на завърнал се от бойното поле войник. Ръката й беше гипсирана, на главата си имаше превръзка. Лицето й бе подпухнало и насинено, но усмивката й си беше същата, както и сладкият й глас.

— Правилно ли съм чула, че имаш нужда от мен, моя а-вет-си а-ге-хут са, дъще на моето сърце?

— Винаги имам нужда от теб, бабо — стиснах ръката й аз. После вдигнах поглед към Хийт, който ме поздрави с усмивка.

— Сритай задника на тоя грозник, Зо — каза той, после се отдръпна и застана до Ерик и Дарий.

През това време баба успя някак си да се изправи на крака. Направи две несигурни крачки напред и се загледа в дърветата отсреща към накачулилите се по тях гарвани.

— О, синове на моите прамайки! — извика тя и гласът й гръмна като удар по племенните барабани. — Защо му позволихте да ви превърне в чудовища? Не чувствате ли как тупти кръвта на вашите майки във вените ви? Не усещате ли, че сърцата им бият за вас?

Смаяна, видях как няколко чудовища свеждат глави, сякаш нямаха сили да гледат баба в очите. И разпознах в дълбините им мъката и объркването.

— Замълчи, Ани-юнуийа — избумтя гласът на Калона до нас.

Баба разпозна древното име на народа на чероки и се обърна бавно към крилатото същество.

— Виждам те, Древни. Не се ли научи? Трябва ли жените отново да се съберат, за да те победят?

— Не и този път, Гигуа. Този път няма да ме подмамите толкова лесно.

— Този път ще изчакаме сам да влезеш в капана! Ние сме търпеливи хора, знаеш го добре.

— Но тази Ая е различна — отвърна Калона. — Душата й ме зове от сънищата й. Няма да е далеч денят, когато събудилата се в нея женственост също ще ме повика и тогава тя ще бъде моя.

— Не! — отсякох. — Мислиш си, че можеш да ме притежаваш, сякаш съм парче земя, и това е голямата ти грешка. Наистина, душата ми копнее за теб — най-после си го признах публично и изненадващо дори за мен. Истината ми даде сили. — Но ти сам каза, че аз съм различна Ая. Аз имам свободна воля и волята ми е да не се поддам на мрака. Предлагам ти сделка: махни се оттук. Вземи Неферет и гарваните и отиди някъде далеч оттук, където ще живееш в мир и няма да нараняваш никого.

— Или? — попита той с усмивка. Беше очевидно, че всичко това го забавлява.

— Или ще сритам грозния ти задник, както се изрази моят човешки консорт — казах твърдо.

На лицето му цъфна чаровна усмивка.

— Не мисля да напускам Тулса, Ая. Този град ми харесва.

— Тогава помни, че сам си го изпроси — казах и се обърнах към жените, които ме заобикаляха. — В стихотворението пише: събрани не да победят, а да превъзмогнат. Аз съм Нощта. Аз ви доведох до сестра Мери Анджела. Тя е Духът.

Протегнах лявата си ръка и сестра Мери Анджела я стисна здраво.

— Стиви Рей, ти си Кръвта. Афродита, ти си Човека.

Стиви Рей отиде до сестра Мери Анджела и хвана другата й ръка. После погледна към Афродита, която кимна, и взе предложената й ръка.

— Какво правят те? — дочух гласа на Неферет по-близо, отколкото беше преди малко. Погледнах към нея и видях, че бърза към нас.

— Ая! Каква е тази глупост? — беше очевидно, че Калона вече не се забавлява. Той също забърза към кръга. — И Земята завършва кръга — подадох ръка на баба. — Не позволявайте на Гигуа да се присъедини към тях! — извика Калона.

— Старк! Убий я! — заповяда Неферет.

— Не Ая! — гръмна Калона. — Убий старата Гигуа.

Задържах дъха си и погледнах Старк в очите.

— Убий Зоуи! — извика отново Неферет. — И този път без грешки. Цели се в сърцето й.