Преследвана

Докато говореше, тъмната сянка се плъзна от раменете й и се разпростря към Старк. Видях как се уви около краката му и тръгна нагоре към торса. Видях титаничната битка, която се водеше в него. Тъмната сила на Неферет все още имаше власт над него. Стомахът ми се сви на топка. Дали силата на воинската клетва щеше да му помогне да се освободи? Исках да му вярвам. Твърдо бях решила да му вярвам. Или това беше поредната ми грешка?

— Не! — изрева Калона. — Не я убивай!

— Няма да те деля с нея! — извика Неферет. Къдриците й започнаха да се вият около нея като змии. Докато я гледах, ми се стори, че тя става по-голяма и по-висока, и разбрах, че съм била права. Това не беше предишната Неферет. Нито по външност, нито по душа. Тя се обърна отново към Старк. — Чрез силата, която подчини твоята воля, ти заповядвам: Убий Избраната. Простреляй я в сърцето!

Взрях се в Старк и мислено го призовах да избере доброто и да се измъкне от лапите на тъмната сила на Неферет. Затова станах свидетел на точния момент, когато той направи своя избор. Двамата сякаш отново се пренесохме в малката стаичка до оборите. Чух се да казвам: «Сърцето ми е твое.» Чух и неговия отговор: «Тогава и двамата трябва да останем живи. Трудно е да живееш без сърце.»

— Ето целта, която моята стрела няма да пропусне — проговори той, загледан в мен, сякаш двамата бяхме абсолютно сами. — Онази част от сърцето на моята лейди, която е в мен.

И щом взе решение, сенките, които поглъщаха тялото му, се отдръпнаха на мига. Изведнъж разбрах какво се кани да причини на себе си и се паникьосах.

Прицели се уж в мен, опъна лъка и стреля. В същия момент извиках с всички сили:

— Въздух, Огън, Вода, Земя, Дух! Чуйте ме! Не позволявайте на стрелата да го достигне! Насочих енергията си към Старк и изпратих натам всичките пет стихии. Стрелата затрепери, извъртя се и след миг полетя обратно към сърцето на Старк. Стихиите я настигнаха на няколко сантиметра от гърдите му и я взривиха, разбиха я на малки парченца с такава сила, че Старк падна по гръб и се преви, но остана недокоснат от стрелата.

— Ах, ти, бясно вълче! — изкрещя Неферет. — Няма да те оставя да победиш!

Без да й обръщам внимание, подадох ръка на баба и повторих:

— И Земята завършва кръга.

Тя пое ръката ми и така, свързани в едно, посрещнахме атаката на Калона и Неферет.

— Не ги проклинайте — гласът на сестра Мери Анджела беше тих и спокоен, сякаш идваше от друг свят. — Той е дете на мрака и гневът, и клетвите не му влияят.

— Благослови ги — досети се Стиви Рей.

— Да, хората, изпълнени с омраза, не знаят как да се справят с любовта — погледна ме бързо Афродита и се усмихна.

— Благослови го, бабо. Ние ще се присъединим към теб — казах и аз.

Гласът на баба звънна в нощта, подсилен от енергията на Духа, Кръвта, Нощта и Земята, свързани чрез човешката любов.

— Калона, у-до мой — използва тя езика на чероките за думата «брат». — Благославям те! — и зареди древната благословия на езика на чероките, толкова близка на сърцето ми, че я почувствах като завръщане у дома. — Нека райските ветрове да стоплят дома ти…

Останалите петима повторихме:

— Нека райските ветрове да стоплят дома ти…

— И великият дух да благослови всеки, прекрачил прага му… — продължи баба.

Този път към нас се присъединиха Деймиън и Близначките. Гласът на баба звучеше все по-силно и твърдо.

— И мокасините ти да оставят щастлива следа по снега…

Когато извисихме глас да повторим думите й, всички, които бяха с нас в кръга, се включиха към нашия хор. Чух думите да звучат някъде зад нас и разбрах, че монахините бенедиктинки са излезли от своето светилище, за да прибавят своите молитви към нашите.

Когато баба стигна до последните думи, гласът й излъчваше толкова любов и топлина, че усетих сълзи да пълнят очите ми.

— И нека дъгата винаги да докосва рамото ти…

И в този момент дочух агонизиращия рев на Калона. Беше само на няколко крачки от мен. Неферет стоеше до него. Красивото й лице беше изкривено от омраза. Той протегна ръка към мен.

— Защо, Ая?

Погледнах в невероятните му кехлибарени очи и хвърлих истината в тях:

— Защото избирам любовта.

От блестящата сребърна нишка, която свързваше кръга, излезе ослепителна светлина, профуча край мен и се уви около Калона и Неферет. Оформи примка и започна да я затяга. Разбрах, че този път сияйната верига не беше дело само на елементите, но бе поела и от енергията на Нощта, Духа, Кръвта и Човека, и бе благословена от Земята.

Разнесе се ужасяващ вик и Калона се олюля назад. Неферет се притисна в него. Тъмнината, която излъчваше, затрептя, заусуква се около нея и Неферет изпищя неистово. Без да отмества поглед от мен, Безсмъртният прегърна Неферет, разпростря мощните си криле с цвета на нощта и литна към небето. Направи няколко кръга, докато крилете му се бореха с гравитацията, но сребърната нишка внезапно се изви назад и изплющя като камшик към тях, издигайки крилатия мъж и падналата Висша жрица все по-нагоре и по-нагоре, докато накрая изчезнаха в облаците, следвани от грачещите птичи демони.