Преследвана

— Крамиша, казвала съм ти милион пъти, не прави проблем без причина — смъмри я Стиви Рей.

— Просто искам всеки да е наясно — отвърна Крамиша.

— Добре, наясно сме — кимна Стиви Рей и каза. — Окей, аз свърших с моята група — и погледна въпросително към мен.

— Това са всичките червени, така ли? — попита Дарий, преди да започна представянето на моите хора.

Стиви Рей задъвка вътрешността на блузата си и избегна старателно погледа на воина.

— Да, това са всичките червени от моята група.

Ох, ох, я виж, как пусна в ход своя не-казвам-цялата-истина поглед. Разбрах го веднага, но тя ме погледна умолително и аз реших да си затрая за момента и да я разпитам за това по-късно, когато вниманието на другите не е фокусирано върху нас. Но отлагането на разпита на Стиви Рей не прогони тревожното чувство, предизвикано от поведението й. В главата ми зазвъняха безброй камбанки, а предупреждението в тях беше чисто и ясно. Нещо ставаше с червените хлапета, това беше сигурно, и камбанките ми подсказваха, че ставащото не е добро.

Започнах представянето:

— Ами, аз съм Зоуи Редбърд — опитвах се да звуча любезно и нормално, но ситуацията не беше нито нормална, нито предразполагаше към любезничене.

— Вече ви разказах за Зоуи — намеси се Стиви Рей. — Тя е свързана с всичките пет елемента. Благодарение на нейната сила аз успях да премина през Промяната и всички си върнахме човечността.

Докато говореше, забелязах, че Стиви Рей гледа право във Венера.

— Заслугата за това не беше само моя. Приятелите ми също помогнаха. Предполагам, че всички познавате Афродита — казах и кимнах към Афродита, която продължаваше да пие от бутилката. — Сега тя е човек, но… нека да кажем, че не е съвсем нормален човек.

Реших да избегна напълно въпроса за Обвързването й със Стиви Рей. Афродита изсумтя, но не направи коментар.

— Това са Ерин и Шоуни, близначките. Ерин има връзка с водата, а Шоуни — с огъня.

Близначките кимнаха и казаха хорово «здрасти».

— Деймиън и Джак са двойка — продължих аз.

— Деймиън има връзка с въздуха. Джак отговаря за аудио и видеотехниката.

— Здравейте — махна с ръка Деймиън.

— Здрасти — каза и Джак и вдигна книжния плик, който все още беше в ръката му. — Направих сандвичи. Има ли гладни?

— Може ли някой да ми обясни защо това куче е тук? — попита Венера, игнорирайки любезната покана на Джак.

— Защото е мое куче — отвърна Джак, наведе се и погали плюшените уши на Дукесата. — Тя е с мен.

— Дукесата е с Джак — повторих твърдо и изгледах накриво русата кучка. С удоволствие бих я удушила, преди да продължа с представянето. — А това е Ерик Найт.

— Помня те от класа по актьорско майсторство — каза Шанънкомптън и бузите й порозовяха. — Ти си много известен.

— Здрасти, Шанън — усмихна й се Ерик. — Радвам се, че те виждам отново.

— Аз също те помня — обади се Венера. — Ти беше с Афродита.

— Но вече не е — обади се Афродита и погледна влюбено към Дарий.

— Естествено. Ти вече не си новачка — каза ехидно Венера и се обърна към Ерик. Разговорът явно я бе заинтригувал. — Кога се Промени?

— Преди няколко дни — отвърна той. — Бях готов да замина за Европа, в академията по изкуствата, когато Шекина ме помоли да заема временно мястото на професор Нолан в «Дома на нощта».

— Уау! Ето защо Висшата жрица ми изглеждаше позната. Била е Шекина — поклати глава Шанънкомптън. — Видях я точно преди да се хвърли срещу онзи крилат приятел и… — тя спря изведнъж и облиза притеснено устни.

— И Неферет я уби — изтърсих, без да му мисля. — Така ли е наистина? Сигурна ли си? — попита Дарий.

— Тя е мъртва и аз видях с очите си, че Неферет я уби. Мисля, че го направи със силата на психиката си.

— Кралица Тси Сгили — измърмори Деймиън. — Значи е истина.

— Бихте ли ми обяснили по-подробно? — попита учтиво Дарий.

— А това е нашият приятел Дарий син на Еребус — представих го аз.

— Той е прав — подкрепи го Стиви Рей. — Искаме някой да ни обясни какво точно се случи тази нощ.

— И не само тази нощ — каза Дарий. Погледът му се спря на групата от странни червени хлапета до входа. — Имам нужда от повече информация, за да ви защитя. Трябва да знам всичко, което се случва.

— Съгласни сме — кимнах аз. Нямах думи, за да изразя радостта си, че имахме в групата си опитен син на Еребус.

— Може да разговаряме, докато ядем — предложи Джак. Погледнах към него и той обясни с широка усмивка. — Съвместното ядене помага за сближаването. Когато си сит, нещата винаги изглеждат по-добре.

— Освен ако храната не си ти — чух Афродита.

— Джак е прав — каза разсъдливо Стиви Рей. — Защо не си вземете по някое яйце, пликчета с чипс и нещо друго, каквото намерите в кухнята?

— А може ли «каквото намерите» да е с повече кръв? — попита Венера.

— Може — кимна Стиви Рей. Явно не искаше да поставя точно сега на дневен ред въпроса с кръвта.

— Добре. Ще отида да взема — каза Венера.

— Хей, като ще ходите за кръв, не може ли да ми донесете още една бутилка вино? — провикна се пиянски Афродита.

— Не съм благотворително дружество — отвърна Венера. — Ще трябва да ми се отплатиш за услугата.