Преследвана

— Бъди спокойна — каза Афродита. — Винаги си плащам дълговете. Запомни го.

— Да, преди беше така, но изглежда, нещата при теб са се променили — сви устни Венера.

— Хайде, стига, бе! Чак сега ли забеляза, че съм се превърнала в човек?

— Не говорех за това. Та значи, искаш да ти донеса нова бутилка — повтори тя и излезе от стаята.

— Вие не бяхте ли съквартирантки? — попита Стиви Рей и погледна любопитно Афродита.

Афродита не й обърна внимание.

— Да, бяха — отвърна вместо нея Ерик и това ми напомни, че предвид близките си отношения с Афродита в миналото, той вероятно познава добре съквартирантката. Може би прекалено добре.

— Да, но нещата се променят, ясно? — най-после отговори Афродита.

— Хората също — казах аз и изгледах красноречиво Ерик.

Афродита улови погледа ми. Устните й се накъдриха в хитра усмивка.

— Дяволски си права — кимна тя.

Пета глава

— Добре, имаме сандвичи с фъстъчено масло и желе, сандвичи с болонски наденички и сандвичи с чедър — каза Джак, произнасяйки «чедър» с такова прискърбие, сякаш против волята си ни предлагаше червеи в кал. — И личното ми творение — специалитета на готвача: майонеза, фъстъчено масло, маруля и пшеничен хляб.

— Отврат! — поклати глава Шоуни.

— Да не си загуби ума? — припя Ерин.

— Това бяло гей момче наистина е извратено — добави Крамиша и взе един сандвич със сирене и болонска наденичка.

Близначките издадоха звуци, напомнящи за «да», и Крамиша седна до тях на един от кафезите за яйца.

Джак изглеждаше смъртно обиден.

— Сандвичите са много хубави и преди да ги отхвърлите, трябва да ги опитате.

— Аз ще опитам един — каза сладко Шанънкомптън.

— Благодаря — усмихна се Джак и й подаде един сандвич, увит в книжна салфетка.

Скупчени в стаята на Стиви Рей, всички грабнахме по един сандвич и въздухът се изпълни с шум от развиване на хартия и отваряне на пликчета с чипс. Изненадах се, като видях огромното количество храна, чипс и безалкохолна бира (ура за бирата!). Смесена с червено вино и торбички с кръв, бирата образува странна, космическа смес, която си предавахме от ръка на ръка. Аз седнах на леглото с Афродита, Дарий и Стиви Рей, която с всяка минута изглеждаше все по-добре. Заслушана в нормалните звуци на хранещи се деца и тихите разговори помежду им, лесно си представих, че сме в едно от общежитията на «Дома на нощта», а не в тунел под града, преживявайки момент, след който животът на никой от нас нямаше да бъде същият. За момента ние приличахме на група обикновени деца, някои приятели, някои не, решили да прекарат няколко часа заедно.

— Кажи ми какво знаеш за създанието, което излезе от земята, и онези птицеподобни с него.

Думите на Дарий разрушиха цялата идилия и фасадата на деца, които прекарват приятно времето си заедно, падна, както пада построена от карти за игра къща.

— Щеше ми се да знам повече за него, но уви! Всичките ми познания идват от баба — преглътнах заседналата в гърлото ми буца, когато се сетих за нея, и продължих. — Но баба е в кома и не може да ни помогне.

— О, Зо! Много съжалявам! Какво стана? — извика Стиви Рей и хвана ръката ми.

— Официалната версия е, че е катастрофирала с колата, но истината е, че катастрофата е причинена от онези гарвани-демони, защото знае прекалено много за тях.

— Гарвани-демони ли казваш? Така ли се казват онези същества, които излязоха от земята след появата на крилатия човек? — попита Дарий.

Аз кимнах.

— Те са негови деца. Появили са се, след като той изнасилил онези жени от народа на баба, но били безплътни. Това се е случило преди повече от хиляда години. Когато Калона излезе от земята, те си възвърнаха телата.

— И ти знаеш тези неща, защото те са същества от легендите на чероките, така ли? — погледна ме Дарий.

— Всъщност ги знаем от Афродита. Преди два дни стана ясно, че последното й видение е пророчество за завръщането на Калона. Беше написано с почерка на баба, затова й се обадихме и й разказахме всичко. Тя разпозна и свърза текста, и дойде в «Дома на нощта» да ни помогне — спрях за миг, за да успокоя треперещия си глас. — Това е причината гарваните-демони да я нападнат.

— Много ми се ще да видя това предсказание още веднъж — каза Деймиън. — Може би сега, когато Калона е на свобода, смисълът му ще ми стане по-ясен.

— Няма проблем — каза Афродита, отпи голяма глътка от виното, оригна се тихичко и започна да рецитира.

«Древна сила спи в очакване да се въздигне,

когато мощта на Земята

пролее своята алена свещена кръв.

Белегът сочи истината. Кралица Тси Сгили повелява

той да бъде изтръгнат от гроба си.

От ръката на мъртвеца той ще бъде освободен,

ужасяваща хубост, чудовищна гледка.

Властта си отново ще възвърне,

жените ще коленичат пред неговата мощ.

Песента на Калона звучи сладко,