Преследвана

Тя ме погледна и мога да се закълна, че се смути… Афродита се смути!

— Какво става, Афродита? — изгледах я строго. Вместо нея чух Стиви Рей да въздъхва и да казва:

— Става й. Нали е момичето с виденията, дето знае всичко? Само че този път се оказа на тъмно.

— Я не ровичкай в мозъка ми! — ядоса се Афродита.

— Ами тогава отговори на въпроса на Зоуи. В момента е прекалено зле, за да го изкара сама от главата ти — сви рамене Стиви Рей.

Афродита й обърна гръб и замънка:

— Просто очаквах да знам, ако ще умираш. Това е всичко.

— Ха! — възкликнах от името на всички, които я гледаха с ням въпрос.

Тя въздъхна.

— Знаеш много добре, че имах две видения за твоята смърт, така че е съвсем естествено да знам, ако ти е дошъл краят. Най-малкото, трябваше да има някакъв знак. Но Никс не ми изпрати друго видение и предположих, че футболистчето е объркало нещата. Богинята не е очаквала той да се появи тук — тя изгледа злобно Хийт и поклати глава. — Какво си ти, за Бога? Изпълняваш някакви специални задачи или какво? Забрави ли, че миналия път, когато беше тук, за малко не те убиха?

— Да, но Зоуи ме спаси, затова реших, че ако нещата отново тръгнат на зле, тя пак ще се превърне в супер герой и всичко ще е наред — отвърна нещастно Хийт. Сладкото глуповато изражение беше изчезнало от лицето му и сега ми заприлича на хлапе, на което току-що са откраднали рождения ден. — Но не мислех, че ще стана причина гадните същества почти да убият Зоуи.

— А казват, че футболистите не мислели. И как стигна до това брилянтно умозаключение? — извъртя саркастично устни Афродита.

— Хайде, стига вече — намесих се аз. — Хийт, не си виновен ти, че за малко не умрях, а онзи гарван. Мислиш ли, че бих се забъркала в това по своя воля? Да не съм луда?

— Но аз… — започна той.

Аз го прекъснах:

— Хийт, дори и да не беше дошъл, все някога щях да подам глава навън. Гадното птицеподобно каза, че ме издирват, което означава, че рано или късно щяха да ме намерят и щеше да се наложи да се бия с тях. Точка по въпроса. И, Афродита, не е задължително да знаеш всичко само защото имаш видения. Понякога нещата се случват непредвидено. Набий си го в главата и стига с тази твоя злоба. Освен това тук не става дума само за гарваните-демони. Преди да ме нападне, той изглеждаше като Неферет.

— Какво? — ахна Деймиън. — Как може да е изглеждал като Неферет?

— Нямам представа, но се кълна, че когато погледнах нагоре, тя беше там. Усмивката й беше зловеща, направо ме побиха тръпки. Примигнах и когато погледнах отново, беше изчезнала, а на нейно място стоеше онзи гарван. Само това знам.

Знаех, че има още нещо, което трябва да си спомня от случилото се, но мозъкът ми се замъгли от болката и аз се отпуснах върху възглавницата, изтощена до смърт.

— Трябва да я върнем в «Дома на нощта» настоя Дарий.

— И да я хвърлим в лапите на Неферет? Не ми звучи много разумно — начумери се Хийт.

— Въпреки това тя трябва да е там — каза Дарий.

— Няма ли друг начин? — погледнах го аз.

— Не, ако искаш да живееш.

— Тогава трябва да я върнем в училището — заключи Деймиън.

— Страхотно, няма що! Да им я поднесем на тепсия, защото чудовищата и Неферет я искат точно там — извика Афродита.

Вгледах се в нея и разбрах, че зад злобната маска, която носеше като броня, се криеше искрена тревога за мен. Беше изплашена и не можех да я виня за това. Аз също се страхувах — за себе си и за приятелите си. По дяволите, страхувах се за целия скапан свят.

— Те ме искат там, но ме искат жива — казах тържествено. — Това означава, че преди да ми направят нещо друго, първо ще ме излекуват.

— Нали не си забравила, че лечителят в «Дома на нощта» се нарича Неферет — попита Деймиън.

— Разбира се, че не съм — подразних се аз. — Просто се надявам, че Калона ще запази живота ми.

— Ами ако ти направят нещо ужасно, след като те излекуват — прошепна Афродита.

— Тогава ще се наложи да дойдете и да ме спасите — отвърнах.

— Ъ-ъ… Зоуи — заекна Деймиън. — Говориш така, сякаш се каниш да се върнеш там сама. Тая няма да стане.

— Да, няма начин — добави Ерин.

— Няма да те оставим — долетя като ехо гласът на Шоуни.

— Ние сме с теб. — Това беше Джак.

— Точно така. Няма да се делим — каза Стиви Рей. — Спомни си, че единственото общо между виденията на Афродита беше, че и двата пъти си сама. Не бива да те оставяме сама.

— Не можем всички да се върнем там — разкъса единството Ерик.

— Виж, Ерик — подсмихна се Афродита, — всички разбираме, че си умираш от ревност, като гледаш гаджето ти да пие кръв от друг. Сигурно не ти е лесно, но трябва да се научиш да търпиш, когато нещата са сериозни.