Преследвана

Ая беше името на девицата, сътворена от мъдрите жени-чероки преди векове, за да го подмами и да го затвори в земята. Изведнъж се паникьосах.

— Аз не съм Ая.

— Ти командваш елементите.

Гласът му беше нежен и твърд, ужасяващ и прекрасен, привличащ и отблъскващ.

— Това е дар от моята богиня — отвърнах аз.

— Но преди да започнеш да ги командваш, ти беше създадена от тях, беше сътворена да ме обичаш.

Големите му черни криле се раздвижиха, вдигнаха се нагоре, после напред и ме скриха в призрачната му прегръдка, студена като смъртта.

— Не, бъркаш ме с друга. Аз не съм Ая.

— Не, ти бъркаш, любов моя. Сърцето ми усеща, че си ти.

Крилете му ме галеха и ме придърпваха все по-близо до него. И въпреки че физическото му тяло не беше плътна субстанция, аз го усетих. Перата му бяха нежни и меки, леденият му дъх опари спящите ми сетива. Ледената мъгла, от която беше направено тялото му, зареди с електричество всяка моя клетка. Желанието ме завладя. Не го исках, но нямах сили да се боря със себе си.

Смехът му ме прикани и ми се прииска да се удавя в него. Оставих се на изкушението, притиснах се в него, затворих очи и изстенах, когато ледената му страст докосна гърдите ми и ме изпълни с възбуда, болезнена, но толкова силна, че изгубих всякакъв контрол над себе си.

— Ти обичаш болката. Наслаждаваш й се — прошепна той. Крилете му станаха настоятелни, мускулите му се втвърдиха, тялото му стана още по-студено и се притисна още по-плътно в моето. — Предай се.

С всяка дума медният му глас ставаше все по-изкусителен и по-въздействащ.

— Бях в прегръдките ти векове наред. Този път аз ще те водя, а ти ще молиш за насладата, която само аз мога да ти дам. Хвърли оковите на твоята скучна богиня и ела при мен. Обичай ме истински, с тяло и с душа, а аз ще сложа света в краката ти.

Значението на думите му проникна бавно през мъглата от болка и блаженство и я помете, както слънцето пресушава росата. Възвърнах волята си и се измъкнах от прегръдките му. От кожата му излизаха малки, прилични на змийчета, струйки от леден черен дим, стелеха се към мен, докосваха ме… притискаха… галеха…

Отърсих се, както котка от вода, и черните змийчета побягнаха на всички страни.

— Не, аз не съм твоята любима! Не съм Ая! И никога няма да предам Никс!

Щом произнесох името на богинята, кошмарът свърши.

Седнах в леглото, задъхана и плувнала в пот. Стиви Рей хъркаше до мен, но Нала беше будна и ръмжеше тихо. Гърбът й беше извит в дъга, козината й бе настръхнала, а свитите й на цепка очи фиксираха въздуха над мен.

— По дяволите! — изпищях, скочих от леглото и се завъртях около себе си в очакване да видя виещия се над главите ни като гигантски прилеп Калона. Но не. Там нямаше нищо.

Прегърнах Нала и седнах на леглото. Треперещите ми ръце започнаха да я галят машинално.

— Беше само кошмар… беше само кошмар… беше само кошмар — повтарях като латерна, но знаех, че това е лъжа. Калона беше реален и незнайно как се бе вмъкнал в съня ми.

Втора глава

„Добре, Калона може да влиза в сънищата ти, но сега си будна, така че се вземи в ръце!“ — казах си аз и продължих да галя котката, успокоена от мъркането й. Стиви Рей се размърда и измърмори нещо неразбираемо в съня си. После се усмихна и въздъхна щастливо. Загледах се в спящата си приятелка. За разлика от мен тя явно бе извадила късмет със сънищата.

Повдигнах лекичко одеялото й и изпуснах въздишка на облекчение. Превръзката върху ужасната рана от стрелата, която я бе пробола, беше суха. Тя се размърда отново, трепна и отвори очи. За момент изглеждаше объркана, после ми се усмихна сънено.

— Как си? — попитах аз.

— Добре — отвърна тя, все още замаяна. — Не се тревожи толкова.

— Как да не се тревожа, когато най-добрата ми приятелка непрекъснато умира? — усмихнах й се аз.

— Този път не умрях напълно. Само малко.

— Нервите ми ме помолиха да ти предам, че за тях няма значение дали умираш малко, или много.

— Кажи им да си затварят устата и да заспиват — измърмори тя, затвори очи, метна одеялото върху главата си и повтори: — Аз съм добре. Всички сме добре.

И веднага се разнесе дълбоко равномерно дишане. Кълна се, че заспа, преди да съм мигнала с очи. Въздъхнах дълбоко, върнах се в леглото и се опитах да си намеря удобна поза. Нала се намести между мен и Стиви Рей, погледна ме възмутено и хвърли в лицето ми едно „мяу“, в смисъл вече да се успокоявам и да заспивам.

Да заспя? И да сънувам отново? А, не! Без тия! Продължих да се вслушвам в равномерното дишане на Стиви Рей и да галя разсеяно Нала. Колко странно, че всичко в този малък оазис на спокойствието изглеждаше съвсем нормално! Погледнах отново спящата си приятелка. Не можех да повярвам, че само преди няколко часа в гърдите й имаше забита стрела и ние трябваше да бягаме от „Дома на нощта“, докато нашият свят се разпадаше на парчета. Твърдо решена да не заспивам, продължих да прехвърлям в изтощеното си съзнание събитията от вечерта. И докато пресявах случилото се, отново се удивих, че всички бяхме оцелели като по чудо…