Преследвана

Спомням си, че Стиви Рей ме помоли да взема химикалка и лист, защото реши, че ще ни е от полза да направим списък на нещата, които ще ни трябват в тунелите. Не искаше нищо да ни липсва, ако се наложеше да останем там известно време.

Попита ме за това съвсем спокойно, както си седеше със забитата в гърдите й стрела. Помня, че я погледнах и червата ми се обърнаха. Извърнах поглед и казах:

— Стиви Рей, мислиш ли, че трябва да мислим за списък точно сега? — Ох, мамка му! Това боли повече от забит в петата магарешки трън. Засмука въздух, изохка и лицето й се изкриви от болка, но успя да се усмихне над рамото на Дарий, който беше разкъсал ризата на гърба й, за да огледа подаващия се между плешките й връх.

— Каква гадост! — извиках и той се сви като ударен. — Извинявай, нямах предвид теб. Как ти беше името?

— Дарий, жрице.

— Той е син на Еребус Воина — добави Афродита и му се усмихна изненадващо мило. Описвам усмивката й като изненадващо мила, защото Афродита обикновено се държи като пълна егоистка и като цяло е гадна към хората. С една дума, трудно може да се нарече мила, но знаех, че си пада по Дарий.

— Ама, моля ти се, това е очевидно. Той е като канара — обади се Шоуни и изгледа предизвикателно Дарий.

— Да, една страхотна канара — прибави като ехо Ерин и изпрати по въздуха звучна целувка към Дарий.

— Ей, шантавелки, той вече е зает, така че що не вземете да си поиграете по близнашки? — озъби им се Афродита, но на мен ми се стори, че всъщност не иска да ги обиди. Дори сега, като се замислих отново, ми се стори добронамерена.

— Благодаря, че ни напомни за нашите гаджета. Знаеш много добре, че те не са тук — нацупи се Шоуни.

— И сигурно са изядени от онези идиотски хора-птици — добави Ерин. — Хей, я по-бодро! Бабата на Зоуи не каза, че гарваните демони наистина са изяли онези хора. Каза само, че са ги вдигнали с грамадните си клюнове и са ги запратили в стената или каквото там е било, и после пак, и пак, и пак, докато всичките им кости се изпочупили — обясни Афродита с безгрижна усмивка.

— Не мисля, че им помагаш с това — срязах я аз. Но тя беше права. Всъщност колкото и зловещо да звучеше, може би всички бяха прави: и тя, и близначките. Но не исках да се замислям за вероятностите и насочих цялото си внимание към ранената си приятелка. Тя изглеждаше ужасно — бледа, потна и наквасена с кръв.

— Стиви Рей, не е ли по-добре да те откараме в…

— Намерих го! Намерих го! — Джак връхлетя в малката ниша в тунела, превърнат в стая за Стиви Рей, следван плътно от жълтия лабрадор, който не се отделяше от него, откакто слязохме тук. Зачервен от бързането, Джак показа нещо бяло, приличащо на малко куфарче с голям червен кръст отгоре. — Беше точно, където ми каза, Стиви Рей. В онзи тунел, дето е нещо като кухня.

— И щом си поема дъх, ще ви осведомя колко приятно бях изненадан, когато открих работещ хладилник и микровълнова печка — каза задъхано Деймиън, вмъкнал се в стаята след Джак. Той задиша тежко, като се хвана драматично за гърдите. — Искам да ми обясните как успяхте да пренесете всичко това тук, а също и за електричеството.

Той мерна с поглед разкъсаната кървава риза на Стиви Рей и стрелата, която все още стърчеше от гърба й, и розовите му бузи внезапно побеляха.

— Искам да ми обясните всичко, но след като оправите това en brochette, ако обичате.

— Ен…? — преплете език Шоуни.

— … бро… какво? — довърши Ерин.

— Това е френска дума за нещо нарязано на парчета. Обикновено се отнася за храна, за шишчета например.

— Богиньо! — подбели очи Ерин.

— Ти си тотална откачалка — последва я Шоуни.

— Ама каква лудница само — изостави темата той. После вдигна вежди и погледна красноречиво близначките, цитирайки неправилно Шекспир. — „Светът се побърква и злото изпраща птиците на смъртта“.

Очевидно очакваше да познаят текста, което те, също толкова очевидно, не успяха.

— Няма извинение за безобразното ви невежество — свъси вежди той и се обърна към Дарий. — Виж, намерих тези неща на едно не особено хигиенично място.

И му показа нещо, което ми заприлича на гигантска ножица.

— Арматурна ножица. Донеси я тук. И санитарния пакет също — нареди му Дарий, станал олицетворение на деловитостта.

— Какво ще правиш с тях? — попита Джак.

— Ще срежа върха на стрелата, за да мога да извадя останалата част от тялото на жрицата. После ще оставим раната да зарасне — отвърна простичко воинът.

Джак изстена и залитна към Дарий, който побърза да го прегърне и успокои. Дукесата, жълтата лабрадорка, буквално се влюби в Джак, след като нейният господар… ъ… онова готино момче на име Джеймс Старк умря, после стана нежив и прободе Стиви Рей със стрелата си като част от коварния план на Неферет да освободи Калона, ужасяващия паднал ангел… Както и да е, Дукесата заскимтя и се сви между крака му.

Ох, да, Джак и Деймиън са двойка. Гей двойка. И какво толкова? Случва се. И то по-често, отколкото си мислите. Чакайте, задраскайте това. Случва се по-често, отколкото си мислят родителите.