Престъпление и наказание

Расколников седеше и слушаше мълчаливо и с отвращение. Почти не ядеше, само от учтивост чоплеше мръвките, които Катерина Ивановна непрекъснато му слагаше в чинията, и то колкото да не я обиди. Той внимателно се вглеждаше в Соня. Но Соня ставаше все по-разсеяна, по-разтревожена и по-загрижена; тя също предчувстваше, че поменът няма да свърши мирно и със страх следеше нарастващото раздразнение на Катерина Ивановна. Освен това тя знаеше, че главната причина, поради която двете дами от провинцията се отнесоха с такова презрение към поканата на Катерина Ивановна, беще тя, Соня. Тя чу от самата Амалия Ивановна, че майката дори се обидила от поканата и задала въпрос: „Как бих могла аз да допусна дъщеря ми да седне редом с тази девица?“ Соня предчувстваше, че Катерица Ивановна вече е научила някак за това, а обида, нанесена на нея, на Соня, беше за Катерина Ивановна повече от обида, нанесена лично на нея, на децата й, на баща й, с една дума беше смъртна обида и Соня знаеше, че Катерина Ивановна вече няма да се успокои, „докато не докаже на тези въртиопашки, че те и двете“ и т.н., и т.н. За беля някой подаде на Соня от другия край на масата чиния с две сърца от черен хляб пронизани със стрела. Катерина Ивановна пламна и веднага подметна високо през масата, че който ги е изпратил, разбира се, е „пияно магаре“, Амалия Ивановна, която също предчувстваше нещо лошо, а същевременно беше оскърбена до дъното на душата си от високомерието на Катерина Ивановна, за да разсее лошото настроение на събралите се и същевременно да се издигне в очите им, започна изведнъж ни в клин, ни в ръкав да разказва как някакъв неин познат „Карл от аптека“ се качил през нощта на файтона и че „файтонджията искал да убивал него и че Карл него много, много молил да не убивал него и плакал, и ръце сключвал, и от страх му пробол сърце“. Катерина Ивановна, макар да се усмихна, веднага отбеляза, че Амалия Ивановна не бива да разказва анекдоти на руски. Онази се обиди още повече и възрази, че нейният „фатер аус Берлин е бил много, много важен човек и винаги с ръце в джобове бъркал“. Катерина Ивановна, която беше весела по характер, не издържа и ужасно се разсмя, така че Амалия Ивановна започна да губи търпение и едва се сдържаше.

— Кукумявка такава! — зашепна веднага пак Катерина Ивановна на Расколников почти развеселена. — Искаше да каже: ходеше с ръце в джобовете, а излезе, че е тършувал из чуждите джобове, кхи-кхи! И забелязвали ли сте, Родион Романович, веднъж завинаги, че всички тези петербургски чужденци, тоест главно немци, които пристигат при нас отнякъде си, са все по-глупави от нас! Е, съгласете се, може ли да се разказва за това, че „Карл от аптека пронизал от страх сърце“ и че той (сополанко!), вместо да върже файтонджията, „ръце сключил и плакал, и много молил“. Ама че гъска! И мисли, че това е много трогателно и не подозира колко е глупава! Според мене този пиян интендантски е много по-умен от нея; поне си личи, че е хаймана, целия си ум е пропил, а пък тези всичките са такива почтителни, сериозни… Как само е седнала, блещи очи. Сърди се! Сърди се! Ха-ха-ха! Кхи-кхи-кхи!

Развеселена, Катерина Ивановна веднага се увлече в разни подробности и изведнъж заговори как с помощта на издействаната пенсия непременно ще открие в своя роден град Т… пансион за благородни девици. Още неказала това на Расколников, Катерина Ивановна вече се увлече в най-съблазнителни подробности. Кой знае как, в ръцете й изведнъж се озова същата онази „похвална грамота“, за която още покойният Мармеладов беше осведомил Расколников, когато му обясняваше в кръчмата, че Катерина Ивановна, неговата съпруга, на прощалната вечер в института е танцувала с шал „пред губернатора и другите официални лица“. Тази похвална грамота очевидно трябваше да докаже правото на Катерина Ивановна да открие пансион; но тя беше взета главно с цел окончателно да срази „двете натруфени въртиопашки“, в случай че дойдат на помена и да им се докаже ясно, че Катерина Ивановна е от най-благороден, „може да се каже, дори аристократически дом, полковнишка дъщеря и всеки случай стои по-горе от някакви си търсачки на приключения, които са се навъдили толкова много напоследък“. Пияните гости веднага запредаваха похвалната грамота от ръка в ръка, на което Катерина Ивановна не попречи, защото в нея наистина беше посочено en toutes lettres25, че тя е дъщеря на придворен съветник и кавалер, а следователно и наистина е почти полковнишка дъщеря.