Признанието

Робърта седеше смирено, притиснала длани между коленете си. Беше на петдесет и шест, но изглеждаше много по-стара. След като съпругът й Райли почина преди пет години, тя престана да си боядисва косата и да се храни. Беше измършавяла, с прошарени кичури и почти не говореше, но всъщност открай време си беше мълчалива. В семейството им Райли държеше ролята на бъбривец, самохвалко и скандалджия, а Робърта имаше грижата да върви след съпруга си и да оправя кашите, които е надробил. През последните дни тя постепенно прие истината и изглеждаше смазана. Нито тя, нито Райли, нито който и да било от семейството се бе усъмнил някога в невинността на Донте. Някога той бе влизал в остри схватки с противникови играчи и при необходимост умееше да се защити на игрището или на улиците. Но всъщност Донте беше добро и разумно момче, което никога не би посегнало на невинен човек.

— Двамата с Марта отиваме утре на свиждане с Донте — продължаваше Роби. — Ако имате писма за него, мога да ги занеса.

— Утре в десет сутринта имам среща с кмета — каза преподобният Канти. — Ще дойдат и други пастори. Смятаме да изложим тревогата си какво може да стане в Слоун, ако Донте бъде екзекутиран.

— Ще стане страшно — обади се един от чичовците.

— Прав си — добави Седрик. — Хората откъм нашия край са настръхнали.

— Екзекуцията още ли е насрочена за шест вечерта в четвъртък? — попита Андреа.

— Да — отговори Роби.

— Кога ще се знае със сигурност, че ще бъде изпълнена?

— Никога не е сигурно, защото обикновено адвокатите се борят до последната минута.

Андреа погледна смутено брат си, после каза:

— Е, от мен да го знаеш, Роби, много хора от нашата част на града възнамеряват да бъдат тук, когато се случи. Ще има размирици и това няма да ме учуди. Но започне ли се веднъж, може да излезе извън контрол.

— Целият град трябва да внимава — каза Седрик.

— Точно това ще кажем на кмета — обади се Канти. — Желателно е да предприеме нещо.

— Той може само да реагира — каза Роби. — Няма нищо общо с екзекуцията.

— Не може ли да се обърне към губернатора?

— Може, естествено, но не си въобразявайте, че кметът е против екзекуцията. Ако изобщо се добере до губернатора, сигурно ще го увещава да отхвърли молбата за помилване. Кметът е типичен тексасец. Обича смъртното наказание.

Никой в стаята не бе гласувал за кмета или пък за губернатора. Роби отклони разговора от заплахата за размирици. Имаха по-важни неща за обсъждане.

— Според затворническия правилник по следното свиждане ще бъде в четвъртък, осем сутринта, в затвора „Полънски“, преди Донте да бъде прехвърлен в затвора в Хънтсвил. Знам, че очаквате с нетърпение да го видите, както и той вас. Но не се изненадвайте когато пристигнете там. Ще бъде като всяко друго свиждане. Той ще е от едната страна на стъклената преграда, вие трябва да стоите от другата. Ще разговаряте по телефона. Смешно е, но така става в Тексас.

— Никакви прегръдки и целувки? — попита Андреа.

— Никакви. Имат си правилник.

Робърта тихо заплака и по бузите й потекоха едри сълзи.

— Не мога да прегърна детето си — промълви тя.

Един от нейните братя й подаде книжна кърпичка и я погали по рамото. След минута тя се съвзе и каза:

— Извинявайте.

— Не се извинявай, Робърта — каза Роби. — Ти си майка и синът ти ще бъде екзекутиран за нещо, което не е извършил. Имаш право да плачеш. На твое място сигурно щях да крещя и да стрелям по хората. Може и да го направя.

— А самата екзекуция? — попита Андреа. — Кой ще присъства на нея?

— Стаята за свидетелите е разделена със стена на две половини — за близките на жертвата и на осъдения. Всички стоят прави. Няма столове. Те имат право на петима души, вие също. Останалото място е за адвокати, служители от затвора, журналисти и неколцина други. Аз ще бъда там, Робърта. Знам, че искаш да дойдеш, но Донте е категорично против присъствието ти. Включена си в списъка, но той не желае да гледаш.

— Съжалявам, Роби — каза тя и си избърса носа. — Вече сме водили този спор. Присъствах, когато той се роди, и ще присъствам, когато умре. Донте може и да не знае, но ще се нуждае от мен. Ще бъда там.

Роби не беше в настроение да спори. Обеща на другата вечер да дойде отново с последните новини.

7

Дълго след като децата заспаха, Кийт и Дейна Шрьодер още седяха в кухнята на скромното си жилище в центъра на Топика. Един срещу друг, всеки с лаптоп, бележник и чаша безкофеиново кафе. Масата бе отрупана с материали, открити в интернет и разпечатани на служебния принтер. Бяха вечеряли набързо с макарони и сирене, защото момчетата трябваше да пишат домашни, а родителите им си имаха други грижи.