Пробуждането

Ще ти кажа още, че има една личност, която никак не е доволна. Каролайн. Очевидно всеки ден по обяд го е влачила в кабинета по фотография и когато днес той не се е появил, тръгнала да го търси и накрая ни откри. Бедният Стефан, напълно беше забравил за нея и това го шокира. След като тя си тръгна — с отвратителен, нездравословен, зеленикав цвят на лицето, длъжна съм да добавя — той ми разказа как тя се залепила за него още първата седмица в училище. Казала му, че забелязала, че той не обядва, а тя също не се хранела на обяд, тъй като била на диета и го попитала не иска ли да си намерят някое тихо местенце, където да се уединят и да си починат? Той всъщност не каза нищо лошо за нея (което ми се струва, че е неговата представа за добри маниери и за това, което един джентълмен не бива да прави) но ме увери, че между тях не е имало нищо. Аз си мисля, че за Каролайн да бъде забравена, е много по-лошо, отколкото ако я бе замерил с камъни.

Чудя се защо Стефан не обядва. Това е доста странно за един футболист.

Ох-ох. Господин Танър току-що мина покрай мен и аз успях навреме да закрия дневника си с една тетрадка. Бони се крие зад учебника си по история, но аз виждам, че раменете й се тресат. А Стефан, който седи пред мен, изглежда толкова напрегнат, сякаш всеки миг ще скочи от чина си и ще побегне. Мат ми хвърли един поглед „ти си луда“, а Каролайн ме изгледа кръвнишки. Аз бях самата невинност, вперила очи в господин Танър. Затова ако написаното е малко объркано и разкривено, сега ти е ясно защо.

През последния месец наистина не бях на себе си. Не можех да мисля ясно за нищо, нито да се концентрирам за каквото и да било, с изключение на Стефан, толкова неща съм оставила недовършени, че страх ме хваща. Аз отговарям за украсата на Къщата на духовете, а още нищо не съм направила по въпроса. Все пак ми остават още три седмици и половина, за да организирам всичко. Аз обаче искам да бъда само със Стефан.

Бих могла да напусна комитета, но така ще оставя Бони и Мередит да опъват за всичко. Освен това не, съм забравила какво ми каза Мат, когато го помолих да доведе Стефан на бала: „Ти искаш всички и всичко да се въртят около Елена Гилбърт“.

Това не е истина. Или дори и да е било истина в миналото, повече няма да бъде така. Аз искам — о, това ще прозвучи адски тъпо — но искам да бъда достойна за Стефан. Знам, че той няма да подведе момчетата от отбора само заради собственото си удобство. Искам той да се гордее с мен.

Искам той да ме обича толкова много, колкото го обичам аз.