Пробуждането

Усети как косата й погали нежно гърдите му и се опита да успокои дишането си. Долови дъха й върху гърлото си, после почувства устните й. А след това зъбите й.

Последва остра парлива болка, но остана да лежи неподвижно, без да издаде звук. Мислеше само за Катрин, за това, което искаше да й даде. Почти веднага болката изчезна и той усети как кръвта се изсмуква от тялото му. Чувството изобщо не беше ужасно, както се опасяваше. Беше чувство на удовлетворение, да даваш, да храниш.

След това сякаш умовете им се сляха в едно. Стефан усещаше радостта на Катрин да пие от него, удоволствието й да поема топлата кръв, която й даваше живот. А той знаеше, че тя усеща радостта му да й дава. Светът наоколо сякаш изчезна. Границите между сънищата и реалността се размиха. Той не можеше да мисли ясно, изобщо не можеше да мисли. Можеше само да чувства и чувствата му се извиваха нагоре във вихрена спирала, отнасяйки го все по-високо и по-високо, прекъсвайки последните му връзки със земята.

По някое време по-късно, без нищо да помни, той се намери в прегръдките й. Тя го бе гушнала като майка малкото си бебе, насочвайки устата му към оголената плът малко над деколтето на нощницата си. Там имаше малка рана, тъмен прорез в бледата й кожа. Той не изпита нито страх, нито колебание и когато тя насърчително го погали по косата, впи зъби в плътта й.

Хладнокръвен и внимателен, Стефан изтри пръстта от коленете си. Светът на хората спеше, изпаднал в унес, но неговите сетива бяха остри като бръснач. Трябваше да е задоволен, но отново се почувства гладен; споменът бе пробудил апетита му. Ноздрите му се разшириха и скоро той долови острата миризма на лисица. Ловът започна.

12

Елена се завъртя бавно пред високото огледало в спалнята на леля Джудит. Маргарет седеше на пода до голямото легло с четири колони. Сините й очи бяха разширени и пълни с възхищение.

— Иска ми се и аз да имам рокля като тази за „лакомство или пакост“11 на Хелоуин.

— Най-много ми харесваш като малка бяла котка — каза Елена и се наведе, за да целуне белите кадифени уши, прикрепени към лентата, опасваща челото на Маргарет. После се обърна към леля си, застанала до вратата с игла и конец в ръка. — Идеално — увери я топло тя. — Не е нужно да променяме нищо.

Момичето в огледалото сякаш бе излязло от книгата на Елена за италианския ренесанс. Шията и раменете й бяха открити, а плътно прилепналият корсаж на бледо–синята рокля подчертаваше тънката й талия. Дългите набрани ръкави бяха цепнати отстрани и отдолу се виждаше бялата копринена риза, а широката пола се диплеше на пода около нея. Беше невероятно красива рокля, а бледосиньото подчертаваше тъмносините очи на Елена.

Когато се извърна, погледът й попадна върху старинния часовник над скрина.

— О, не! Вече е почти седем. Стефан ще дойде всеки момент.

— Това е неговата кола — съобщи леля Джудит, като надникна през прозореца. — Ще сляза долу, за да му отворя.

— Няма нужда — спря я Елена. — Аз ще го посрещна. Довиждане и приятно прекарване с „лакомство или пакост“.

Тя забърза надолу по стъпалата.

Започва се, каза си с трепет. Когато се пресегна към дръжката на вратата, Елена си спомни за онзи ден, от който вече бяха изминали почти два месеца, когато се изпречи на пътя на Стефан в стаята за часа по европейска история. Сега я обзе същото чувство на напрегнато очакване и трескава възбуда.

Надявам се сега всичко да бъде по-добре, отколкото тогава, помисли си тя. През последната седмица и половина всичките й надежди бяха свързани с този момент, с тази нощ. Ако тази вечер двамата със Стефан не се съберат, това никога нямаше да стане.

Вратата се отвори и тя отстъпи назад със сведени очи, изпълнена със свян. Страхуваше се да види лицето му. Но когато чу как той си пое рязко дъх, вдигна припряно глава — усети как сърцето й се вледенява.

Да, той се взираше с нея с изумление. Ала това не бе радостното изумление, което бе съзряла в очите му през онази първа нощ в стаята му. Това бе по-скоро изумление, граничещо с шок.

— Не ти харесва — прошепна девойката, изпълнена с ужас, че всеки миг ще се разплаче.

Както винаги, той се окопити бързо, примигна и поклати глава.

— Не, не, роклята е красива. Ти си красива.

Тогава защо стоиш вцепенен, сякаш си видял призрак, помисли си тя. Защо не ме прегърнеш, не ме целунеш… защо не направиш нещо!

— Изглеждаш прекрасно — промълви тихо Елена. И беше самата истина. Той беше изискан и красив, облечен в специално подбраните за случая елегантен смокинг и пелерина. Тя беше изненадана, когато той се съгласи с предложението й да се облече по този начин, дори изглеждаше по-скоро развеселен. Явно се чувстваше съвсем удобно и непринудено в тези дрехи, все едно за него бяха обичайно облекло като джинси и тениска.

— По-добре да вървим — подкани я той с тих и сериозен глас.