Пробуждането

— Ти не знаеш какво искаш.

— Мисля, че знам. Ти ми разказа как е било с Катрин, Стефан. Искам да бъде така и с нас. Нямам предвид, че искам ти да ме промениш. Но ние можем да споделим поне малко, без това да се случи, нали? Зная — додаде тя още по-нежно — колко много си обичал Катрин. Но нея вече я няма, а аз съм тук. И аз те обичам, Стефан. Искам да бъда с теб.

— Ти не разбираш какво говориш! — Стоеше скован, с пламнало от гняв лице, с очи, потъмнели от огромна мъка. — Ако веднъж си го позволя, какво ще ме възпре да те променя или да те убия? Страстта е по-силна, отколкото можеш да си представиш. Нима още не разбираш какво съм аз, на какво съм способен?

Тя остана за миг загледана мълчаливо в него, сетне леко вирна брадичка. Жестът й изглежда го раздразни още повече.

— Не видя ли вече достатъчно? Или трябва още да ти покажа? Не можеш ли да си представиш какво съм в състояние да ти причиня? — Приближи към студената камина, грабна дълга цепеница, по-дебела от двете китки на Елена, взети заедно. С едно движение я счупи като кибритена клечка. — Твоите кости са по-крехки.

Откъм леглото една възглавница полетя към него. Той я улови и с драсване с ноктите му копринената й калъфка се превърна на ленти.

— Твоята мека кожа. — После с необикновена бързина се озова до Елена и я сграбчи за раменете, преди тя да осъзнае какво става. Устните му се приближиха със страховита гримаса към лицето й. Той изсъска диво, от което космите на врата й настръхнаха, после бързо се отдръпна.

Беше същото озъбване, което бе видяла на покрива — същите оголени бели зъби, невероятно дълги и остри кучешки зъби. Това бяха зъби на хищник, на ловец.

— Бялата ти шия — дрезгаво изръмжа той.

За миг Елена остана като парализирана, вперила омагьосан поглед в този смразяващ кръвта лик, сетне нещо дълбоко в подсъзнанието й взе връх. Протегна ръце и обгърна лицето му с длани. Страните му бяха ледени. Задържа го така, нежно, толкова нежно, сякаш искаше да го укори, задето толкова силно стискаше голите й рамене. Видя как по лицето му бавно се изписа смущение, когато осъзна, че тя нито се съпротивляваше, нито искаше да го отблъсне.

Елена остана така, докато объркването достигна очите му, заличи дивия копнеж в погледа му, превръщайки го в умолителен. Тя знаеше, че по нейното лице не е изписан страх, а само нежна страст. Устните й бяха полуразтворени и двамата дишаха тежко, в синхрон. Елена усещаше как той започна да трепери, да тръпне както при мъчителните спомени за Катрин. Тогава много нежно, но настойчиво тя приближи тази озъбена уста към своята.

Той се опита да й се противопостави. Но нежността й бе по-силна от нечовешката му мощ. Елена затвори очи, мислейки само за Стефан, не за ужасните разкрития, които бе научила тази нощ, а само за Стефан, който толкова леко бе галил косата й, сякаш тя можеше да се превърне на прах под пръстите му. Мислеше си за това, докато целуваше тези хищнически устни, които само допреди минута бяха изричали заплахи.

Тя усети промяната в устните му, как омеква, безпомощен пред гальовността й, отвръщащ на нежността с нежност. Почувства как цялото му тяло потръпна, как грубата хватка около раменете й омеква, превръщайки се в прегръдка. Разбра, че е спечелила.

— Ти никога няма да ме нараниш — прошепна.

Целувките им прогониха страха, отчуждението и самотата в душите им. Елена бе разтърсена от изблик на страст, по-ослепителен от лятна светкавица. Усещаше ответния, още по-страстен порив на Стефан. Но най-изпълваща от всичко бе нежността, почти плашеща със своята сила. Няма трескава страст, нито дивашка грубост, помисли си Елена, докато Стефан й помогна нежно да седне.

Постепенно целувките му станаха по-настойчиви и Елена почувства как сякаш лятна светкавица пламва през цялото й тяло, зарежда я с мощен заряд, карайки сърцето й да бие учестено, а дъхът й да секва. Чувстваше се странно омекнала и замаяна. Затвори очи и се предаде на страстта.

Време е, Стефан, помисли си тя. И много нежно отново привлече главата му, насочвайки устните му към гърлото си. Почувства как устните му докоснаха леко кожата й, усети дъха му — топъл и студен едновременно. После почувства остро ухапване.

Но болката изчезна почти мигновено. Беше изместена от безкрайно удоволствие, което я накара да тръпне. Изпълни я невероятна наслада, която се предаваше и на Стефан.

Най-после се взираше в лицето му, напълно освободено от всякакви бариери, открито и без преструвки. Стените бяха паднали. И това, което видя зад тях, я накара да отмалее.

— Вярваш ли ми? — прошепна той. И когато тя само кимна, той, без да откъсва поглед от очите й, се пресегна към нещо на масичката до леглото. Беше кинжал. Елена го погледна без капчица страх, без да отклонява поглед.

Стефан извади кинжала от ножницата и направи лек прорез в основата на гърлото си. Тя гледаше с широко разтворени очи кръвта, ярка като зрелите плодове на бодливия джел, но когато притегли подканващо главата й, тя не се противопостави.

След това той я държа дълго в прегръдките си, докато щурците навън свиреха. Той пръв се размърда.