Пробуждането (Книга първа)

Тайлър Смолуд не сваляше очи от нея, а дъхът му, лъхащ на пунш и ментова дъвка, пареше врата й. Приятелката му й хвърляше убийствени погледи.

Елена не му обръщаше внимание с надеждата, че ще се махне.

Господин Танър мина наблизо, понесъл подгизнала картонена чаша, с вид на човек, чиято яка всеки миг ще го удуши. Сю Карсън — друга принцеса на бала на годината от горните класове — се приближи величествено и измърка няколко комплимента за виолетовата рокля на Елена. Бони вече беше на дансинга, носеща се като трептяща звезда под светлините. Но Стефан не се виждаше никъде.

Още един полъх на ментова дъвка и щеше да повърне. Елена смушка Мат и двамата се насочиха към масата с разхладителни напитки, където треньорът Лиман обсъждаше оживено последния мач. Към тях се присъединиха други двойки и групички, с които побъбриха известно време, а после Елена и Мат се отдръпнаха, за да направят място на следващите от опашката. Сякаш наистина сме кралска двойка, помисли си насмешливо Елена. Хвърли кос поглед към кавалера си, за да види дали Мат споделя мнението й. Но той се взираше някъде вляво.

Тя проследи погледа му. Там, полускрита от група футболисти, се подаваше чернокосата глава, която търсеше. Не можеше да я сбърка дори при тази слаба светлина. Прониза я тръпка, по-скоро болка, отколкото друго чувство.

— А сега какво? — попита Мат и стисна челюсти. — Започваш настъплението, така ли?

— Не. Просто ще го поканя на танц. Ако искаш, първо да танцуваме ние двамата.

Той поклати глава и тя си запроправя път през тълпата към Стефан.

Докато приближаваше към него, Елена го оглеждаше изучаващо. Черното му сако, по-елегантно и по-изискано, се отличаваше леко по кройката си от тези на останалите момчета. Под него носеше бял кашмирен пуловер. Той стоеше неподвижно, като застинал, малко настрани от групата около него. И въпреки че го наблюдаваше само в профил, тя видя, че тази вечер не носи очила.

Разбира се, той ги беше свалил по време на мача, но тя никога не го бе виждала толкова отблизо без тях. Това я накара да се почувства замаяна и развълнувана, все едно, че се намираше на бал с маски, където всеки момент маските щяха да паднат.

Фокусира поглед върху рамото му, сетне го плъзна по линията на брадичката му. В същия момент той се извърна към нея.

И в този миг тя осъзна красотата си. Не беше само роклята, нито прическата й. Тя беше родена красива: слаба и стройна, величествена и прекрасна — творение от коприна и вътрешен огън. Видя как устните му се разтвориха леко, инстинктивно, а погледите им се преплетоха.

— Здравей. — Нима това бе нейният глас, толкова тих и в същото време самоуверен? Очите му бяха зелени. Зелени като листата на дъба в разгара на лятото. — Забавляваш ли се? — попита тя.

Вече да. Не го каза, но тя знаеше, че тъкмо това си мисли; четеше го в очите му, впити в нейните. Никога досега не е била толкова сигурна в силата си. Само че всъщност той не приличаше на човек, който се забавлява; изглеждаше блед, сякаш измъчван от силна болка, която не може да понесе нито миг повече.

Оркестърът подхвана някаква бавна мелодия. Той продължаваше да се взира в нея, да я изпива с поглед. Зелените му очи потъмняха, станаха почти черни от желание. Тя изпита смътното усещане, че всеки миг ще я сграбчи в прегръдките си и ще я целуне силно и страстно, без да промълви нито дума. Изведнъж се изплаши. Сърцето й бясно затуптя. Сякаш тези зелени очи проникваха дълбоко в нея, достигайки до една част от нея, заровена дълбоко под повърхността — и тази част крещеше „опасност“. Някакъв инстинкт, по-древен от цивилизацията дори, й нашепваше да побегне, да тича, без да се обръща.

Ала Елена не помръдна. Същата сила, която я ужасяваше, я задържаше неподвижна. Това бе нещо, което не можеше да контролира, осъзна девойката. Каквото и да се случваше, то бе отвъд разума й, нямаше нищо общо с обикновените, нормални неща. Но вече нямаше спиране, нито връщане назад и въпреки обзелия я страх, тя изпитваше облекчение. Това бе най-напрегнатото и вълнуващо преживяване, което бе изпитвала с момче, макар че всъщност нищо не се бе случило. Той просто се взираше в нея сякаш бе хипнотизиран, а тя отвръщаше на погледа му. Въздухът бе наелектризиран, все едно помежду им прехвърчаха горещи искри. Елена видя как очите му потъмняват победени. Сърцето й подскочи лудо, когато той бавно протегна едната си ръка.

И тогава всичко рухна.

— О, Елена, колко си сладка — произнесе един глас и погледът на Елена се замъгли от златиста пелена. Беше Каролайн, с гъста и лъскава кестенява коса, с идеален бронзов тен, облечена в рокля от златисто ламе, подчертаваща пищно разголената й плът. Тя плъзна голата си ръка под лакътя на Стефан и му се усмихна подканващо. Двамата заедно изглеждаха зашеметяващо, като двойка световноизвестни модели, озовали се с благотворителна цел на училищен бал, много по-ослепителни и изискани от всички останали.