Пробуждането (Книга първа)

— Ще я платя с мои пари от попечителския фонд на родителите ми. Надявам се Стефан да я хареса. Ще бъде изненада за него и… ами наистина се надявам да я хареса.

— А Стефан като какъв ще се маскира? Той ще помага ли за Къщата на духовете? — полюбопитства Бони.

— Не зная — отвърна след кратко мълчание Елена. — Той не изглежда много въодушевен от цялата суетня около Хелоуин.

— Трудно ми е да си го представя увит в скъсани чаршафи и оплескан с кръв като останалите момчета — додаде Мередит. — Той ми се струва… ами… твърде изискан за това.

— Сетих се! — извика Бони. — Сетих се какъв трябва да бъде и при това изобщо няма да има нужда от костюм. Вижте, той е чужденец, с доста бледо лице и прекрасен мрачен поглед… Идеален е за граф Дракула!

Елена се усмихна противно на волята си.

— Е, ще го попитам какво мисли по въпроса — рече.

— Като заговорихме за Стефан — поде Мередит, впила черните си очи в Елена, — как вървят нещата между вас?

Приятелката й въздъхна и отклони поглед от огъня.

— Не съм… сигурна — изрече бавно накрая. — Има моменти, когато всичко е прекрасно, но има и случаи, когато…

Мередит и Бони се спогледаха, после Мередит заговори нежно:

— Други случаи, когато какво?

Елена се поколеба, питайки се дали да продължи, сетне се реши.

— Само за секунда. — Стана и забърза нагоре по стълбите. Когато се върна долу, носеше в ръцете си малка синя тетрадка с кадифена подвързия.

— Записала съм някои неща миналата нощ, когато не можах да заспя — рече тя. — Тук всичко е описано по-добре, отколкото бих могла да ви го разкажа сега. — Намери страницата, пое дълбоко дъх и зачете:

17 октомври

Мило дневниче,

Тази вечер се чувствам много зле. И трябва да го споделя с някого.

Нещо лошо става със Стефан и мен. У него съществува тази ужасна тъга, която не мога да достигна и тя ни отдалечава все повече. Не зная какво да правя.

Не мога да понеса мисълта да го загубя. Той е нещастен и явно нещо го измъчва, но ако не ми каже какво е, ако ми няма доверие, за да го сподели с мен, не виждам никаква надежда за нас.

Вчера ме прегръщаше и аз усетих нещо гладко и кръгло под рибата му, нещо, закачено на верижка. Попитах го на майтап дали не е подарък от Каролайн. А той изведнъж се скова и повече не обели и дума. Сякаш внезапно се бе озовал на хиляди километри от мен, а очите му… в тях имаше такава болка, че направо нямах сили да я понеса.

Елена спря да чете и плъзна безмълвно поглед по редовете, които бе написала в дневника си.

Чувствам, че в миналото някой го е наранил много лошо и той така и не се е съвзел. Но също така мисля, че се страхува от нещо, от някаква тайна, която се бои да не разкрия. Само ако знаех каква е тя, щях да му докажа, че може да ми се довери. Че може да ми вярва, каквото и да се случи, винаги.

— Само ако знаех — прошепна момичето.

— Само ако знаеше какво? — попита Мередит и Елена я погледна сепнато.

— О, само ако знаех какво ще се случи — изрече забързано и затвори дневника. — Искам да кажа, ако знаех, че в крайна сметка ще скъсаме, предполагам, че щях да се опитам да преодолея увлечението си и да го забравя. А ако знаех, че всичко ще се нареди добре, нямаше да се притеснявам за случващото се в момента. Но да живееш ден след ден, без да си сигурен в нищо, е направо ужасно.

Бони прехапа устни и се изправи. Очите й блестяха.

— Мога да ти покажа как да разбереш, Елена — заяви тя. — Моята баба ми каза начин как да разбереш за кого ще се омъжиш. Нарича се „вечеря с мъртвите“9.

— Чакай да позная. Древна друидска традиция, нали? — подкачи я Мередит.

— Не зная колко е древна — нацупи се Бони, — но баба ми казва, че винаги е имало „вечери с мъртвите“. Както и да е, чрез нея наистина може да се познава. Майка ми твърди, че когато го направила, видяла образа на баща ми, а след един месец двамата се оженили. Много е лесно, Елена, а и какво ще загубиш?

Елена отмести поглед от Бони към Мередит.

— Не зная — сви рамене момичето. — Но виж, нали наистина не вярваш…

Бони изпъна рамене с обидено изражение.