Пробуждането (Книга първа)

Може би същото бе почувствал и Стефан, защото пристъпи към нисичкия учител, изправи се лице в лице с него и заговори тихо:

— Не, няма. Мисля, че цялата работа се раздухва излишно. Защо не… — Елена не успя да чуе останалото, защото Стефан продължи още по-тихо, с успокоителна интонация, а господин Танър като че ли действително се заслуша в думите му. Тя се озърна назад сред тълпата, която се беше струпала зад гърба му: четири или пет таласъма, един върколак, една горила и един гърбав просяк.

— Добре, вече всичко е под контрол — обяви Елена и зяпачите започнаха да се разпръсват. Стефан щеше да уреди всичко, въпреки че не бе сигурна как точно ще го постигне, тъй като в момента виждаше само тила на главата му.

Тилът на главата му… За миг в съзнанието й изникна един образ, запечатан в паметта й още от първия ден на учебната година. Стефан стоеше в канцеларията и говореше със секретарката госпожа Кларк. Елена си спомни също колко странно бе реагирала тогава госпожа Кларк. Ето и сега, когато Елена погледна към господин Танър, той имаше същото замаяно изражение. Момичето усети лека тръпка на безпокойство.

— Хайде — каза тя на Бони. — Да излезем отпред.

Те прекосиха площадката за приземяване на извънземни и килията на възкръсналия мъртвец, провряха се между преградите и стигнаха до първата стая, където посетителите при пристигането им трябваше да бъдат приветствани от върколака. Но в момента той бе свалил главата на маскарадния костюм и разговаряше с две мумии и една египетска принцеса.

Елена трябваше да признае, че Каролайн изглежда много добре като Клеопатра. Очертанията на тялото й с бронзов загар ясно прозираха под тънката ленена рокля, която беше облякла. Мат, тоест върколакът, едва ли можеше да бъде обвинен, че не може да откъсне поглед от тялото й.

— Как върви подготовката тук? — попита Елена, като се насили да звучи безгрижно.

Мат се сепна, след което се извърна към нея и Бони. Елена почти не го беше виждала след вечерта на бала на годината. Освен това знаеше, че Мат и Стефан бяха охладнели един към друг. И то заради нея. И макар че Мат трудно можеше да бъде винен за това, тя знаеше, че Стефан е наранен.

— Всичко е наред — отвърна Мат, но изглеждаше неспокоен.

— Когато Стефан свърши с Танър, мисля да го изпратя тук — каза Елена. — Може да помогне за посрещането на посетителите.

Мат повдигна едното си рамо с безразличие. После попита:

— Какво има да свърши с Танър?

Елена го изгледа изненадано. Можеше да се закълне, че той само преди минута се намираше в стаята на друидите и несъмнено е видял всичко. Побърза да обясни накратко проблема.

Отвън отново проехтя гръмотевица и през отворената врата Елена видя как ослепителна светкавица проряза нощното небе. След няколко секунди отекна още една, още по-оглушителна гръмотевица.

— Надявам се да не завали — обади се Бони.

— Да — рече Каролайн, която остана мълчалива, докато Елена говореше с Мат. — Ще бъде много жалко, ако никой не дойде.

Елена я изгледа сърдито и видя искри на омраза в присвитите котешки очи на Каролайн.

— Каролайн — заговори тя импулсивно, — слушай какво ще ти кажа. Не може ли да сложим край на всичко това? Не може ли да забравим какво се е случило досега и да започнем на чисто?

Очите на Каролайн под кобрата на челото й се разшириха, но после отново се присвиха. Устните й се свиха, преди да се приближи към Елена.

— Аз никога няма да забравя — процеди тя, след което се обърна и се отдалечи.

Възцари се неловка тишина. Бони и Мередит гледаха в пода. Елена пристъпи към вратата, за да позволи на студения въздух да освежи пламналото й лице. В далечината се виждаха полето и изпочупени дъбови клони. Отново я обзе странно усещане за някакво лошо предчувствие. Тази вечер нещо щеше да се случи. Но нямаше представа какво.

— Добре, посетителите ще се подредят в редица откъм паркинга. Изгаси светлините, Ед! — чу се силен глас откъм преобразения гимнастически салон. Внезапно се спусна мрак и въздухът се изпълни със стенания и истеричен кикот като оркестър, който си настройва инструментите. Елена въздъхна и се обърна.

— По-добре върви да ги посрещнеш и упътиш — каза тихо тя на Бони. Приятелката й кимна и изчезна в тъмнината. Мат, надянал главата на върколак, включи уредбата, за да внесе малко мистериозно озвучаване към всеобщата какофония.

Иззад ъгъла се появи Стефан, косата и дрехите му се губеха в мрака, изпъкваше само бялата предница на ризата му.

— Всичко с Танър е наред — съобщи той. — С какво още мога да бъда полезен?

— Ами би могъл да останеш тук и да помагаш на Мат да посрещате хората в… — Гласът на Елена заглъхна. Мат бе наведен над уредбата и продължи да регулира силата на звука, без да вдигне глава. Елена погледна към Стефан и видя изопнатото му безизразно лице. — Или би могъл да отидеш при момчетата в съблекалнята и да ръководиш раздаването на кафе за работниците — довърши уморено тя.

— Ще отида в съблекалнята — кимна Стефан. Докато се отдалечаваше, тя забеляза известна неувереност в походката му.

— Стефан? Добре ли си?