Прокрадващ се в сенките

Изглежда с изсипалия се дъжд непоносимата жега се оттегли. Следващите дни пътувахме през пустошта при относително топло и много приятно време. Ливадите със сочна зелена трева и непроходимите храсталаци останаха зад нас и пустошта беше заменена от рядка борова гора.

Настроението в отряда постепенно се подобри. Смъртта на Котката не беше забравена, просто текущите проблеми я изтласкаха на заден план.

Ту тук, ту там започнаха да разговарят. Делер пак се сдърпа с Халас, защото не можеха да постигнат съгласие дали на полянката, където нощувахме последната нощ, гъбите са били отровни или най-обикновени печурки. Фенерджията измъкна свирката си от джоба и засвири проста мелодия. Кли-кли, нали си е добричък, устрои сутрешно събуждане на Ел с помощта на шапката на Делер, пълна догоре с вода. За тази си постъпка Ел и Делер едва не му откъснаха главата.

На няколко пъти по време на пътуването улавях замисления поглед на Миралисса върху себе си, но тя не ме попита нищо, явно изчакваше да останем сами, затова в последните дни старателно избягвах нейната компания. Не знам защо, но за Валдер и неговата помощ не исках да казвам на никого.

Дните отминаваха един след друг и аз вече си мислех, че никога няма да видим тракта, към който се бяхме насочили. На осмия ден от пътуването ни, когато отдавна бяхме минали средата на юли, Кли-кли нададе радостен вик и посочи към мяркащия се през дърветата главен път. Най-накрая се бяхме измъкнали от Харгановата пустош.

Същият ден, привечер, на съвета на отряда, спонтанно възникнал около горящия огън, беше решено да не влизаме в Раненг.

Никой освен Гръмогласния, който, както се оказа, имал далечни роднини в града, нямаше желание да влиза в Раненг. Гръмогласния замърмори недоволно, но не тръгна да се противопоставя на решението на мнозинството.

— Къде е справедливостта? Отговор — няма справедливост.

Това беше всичко, което каза по повод на нашето решение.

Но боговете бяха решили все пак да влезем в Раненг. На сутринта след нашето гласуване Халас се събуди със силен зъбобол. Не знам каква болест го беше нападнала — дали гномът се беше простудил в дъжда, или просто се беше задействал закона за всемирната гадост — но Халас съскаше от болка и си разменяше ругатни с Делер.

На предложението да избие болния зъб на гнома Фенерджията получи особено злобен поглед, обещаващ всички мъки на гномските изтезания. Оставаше само един изход — да закараме болния на бръснар. А най-близкият бръснар, естествено, се намираше в Раненг.

Маркауз, като скърцаше със зъби от безсилие и проклинаше целия упорит гномски род, предпочитащ да не носи плащ в дъжда, но да ходи с болни зъби, поведе отряда към Раненг.

Колкото по-силно го болеше зъба, толкова по-непоносим ставаше характера на Халас. Ден преди пристигането ни в града дори Делер вдигна ръце от партньора си и спря да говори с него. Халас с тъжен поглед обхождаше отряда с надеждата да се скара с някой, но всички се преструваха, че не забелязват тези погледи и това още повече ядосваше гнома.

— Ама как само е отекъл — тихо ми прошепна Кли-кли, поглеждайки към съскащия от болка и държащ се за бузата Халас.

— Бръснарят ще го отърве от болката.

— Ако преди това Делер не го отърве от главата — ухили се гоблинът и веднага си спечели гневен поглед от Халас.

— У, как гледа само!

— А ти не му обръщай внимание — подсмихнах се аз.

Халас беше готов да убие всички, включително и себе си, само и само да спре зъбобола.

Едва тогава забелязах какво върти в ръцете си гоблина.

— Откъде го взе това, Кли-кли? — попитах, когато възвърнах способността си да говоря.

— За какво говориш? — не разбра шутът, а после проследи погледа ми и разбиращо каза: — А! Ти за тази дрънкулка ли? Няма да повярваш! Докато лежеше в безсъзнание, всички започнахме да търсим място за гроб на Котката, мир на праха му. Аз се отдалечих малко повече и я намерих.

— И я намери просто така? Като гъба?

— Защо като гъба? — удиви се Кли-кли. — Гъбите са друго нещо, Гарет. Крият се под дървета, брези или трепетлики, а тази дрънкулка си стоеше върху някакъв камък, покрита с мъх. На нея дори имаше написано нещо, но не можах да разчета нищо.

— И ти я взе? — попитах.

— А защо не? — гоблинът сви рамене. — Сам виждаш, че е хубава и красива. Защо да я оставя? Мога и пари да й взема.

— Не я продавай, Кли-кли — казах тихо.

— Така ли мислиш? — Кли-кли погледна отново находката си с любящ поглед, а след това закопча верижката около врата си и скри амулета във формата на сребърна капка под плаща. — И Миралисса ми каза същото. Вие да не сте се наговорили, а?

— Не сме, просто ми повярвай. Може някой ден то да ни спаси живота.

Кли-кли ме изгледа сериозно.

— Ти си пълна загадка, Танцуващ в сенките.

— Всички сме пълни със загадки и тайни, Кли-кли. И аз, и Миралисса, и ти. Нали така?

— Аха! Значи вече не възразяваш да те наричам Танцуващ в сенките?

— Че моите възражения значат ли нещо? С теб наглава не се излиза, Кли-кли. Наричай ме както си искаш, аз смятам да насоча всичките си усилия в намирането на Рога.