Прокрадващ се в сенките

— Гарет, хлапето ми. Ти си образован човек, неслучайно ти отдадох най-добрите си години. Получи знания, не по-малки от тези на който и да е благородник. Колко книги си прочел от библиотеката ми? Всички? А разсъждаваш като петгодишно дете. Война ще има, помни ми думите, ще има. Това не може да бъде избегнато. Освен ако не се случи някакво малко чудо.

— Да бъде волята на Сагот — мрачно казах аз, въртейки в ръце чашата вино.

— Да бъде — машинално повтори Фор и отхапа огромна хапка от препечения хляб. — И така, какво те води при мен? — попита с пълна уста.

— Какво, не мога ли просто да видя учителя си? — искрено се обидих аз и свъсих вежди.

— Не и в това време, когато разумните се покриват на дъното. Макар че ти винаги си бил инат и си рискувал излишно — жрецът примирено махна с ръка. — Значи излиза, че не ти трябвам за нищо?

— Трябваш ми — въздъхнах аз.

— Аха! — триумфално възкликна Фор. — Знаех си! Все още мога да мисля ло-ги-че-ски! Казвай сега, какво ти трябва от стария дебелак?

— Убежище за няколко нощи, докато не тръгна да изпълнявам Поръчката.

— Имаме няколко свободни килии, може би ще искаш и жрец да станеш? — засмя се бившият крадец и отново напълни бокалите. — Сто-оп! Каква Поръчка? Или не съм чул правилно?!

— Правилно чу.

— Ти съвсем ли си си загубил ума, Гарет?! Каква е тази Поръчка?! Животът ти е заложен на карта, а ти все пари преследваш! Е, не, това е направо връх на идиотизма!

— Не съм я искал тази Поръчка, просто така се получи! — повиших глас аз.

Фор внимателно ме погледна с дребните си кафяви очи и с поредната въздишка напълни пресушените бокали.

— Разказвай.

И аз му разказах. Започвайки от онази злополучна нощ, когато мракът ме бутна да отида при херцог Патийски. Фор слушаше мълчаливо, хапейки долната си устна, а понякога драскаше с вилица по дървената маса, сякаш си водеше някакви бележки. Прекъсна ме само веднъж, за да разпита по-подробно за Бледия и после поклати глава намръщено.

— Не го познавам този. Странно. Много странно. Откъде ли се е взел?

Разказът ми отне доста време и когато приключих, гърлото ми беше пресъхнало. Фор ми наля малко вино и аз му кимнах с благодарност.

— Ти си четири пъти глупак, Гарет. Приел си Поръчката, въпреки че за теб много по-безопасно е било да отидеш в Сивите камъни. Използвал си незнайно заклинание и така си си увесил на врата прегладнял демон. Не си успял да убиеш този Бледия, когато си имал тази възможност, а той още често ще ти пресича пътя. И са насъскали козлите срещу теб. На туй отгоре се е появил някакъв тайнствен и никога по-рано неспоменаван в книгите Господар. Ще признаеш ли, че си магаре?

Кимнах.

— А, да! И ще си още по-голямо магаре, ако решиш да ходиш в Забранената територия.

— Трябва, това е все пак някакъв шанс да оцелея в Храд Спайн. Без карта там може да обикалям в продължение на векове. Без значение дали ми харесва или не, просто трябва, Фор.

Той замълча, мислейки за нещо свое.

— А сигурен ли си, че не може да се мине без този поход?

— Аха.

— Глупак си ти, ох, какъв глупак. Защо ли ми трябваше да те вземам за ученик? Добре, слушай. Върви само през нощта. През стената ще минеш без проблем. По-добре го направи в Пристанищния град, при старата конюшня на Старк. Районът е опасен, но няма да ти е за първи път да си по такива места. Оттам директно си на Човешка, по нея ще стигнеш до Спящата котка, а оттам и до улицата на Маговете. Не се пъхай в Гробищна, сам знаеш защо. Спящата котка е доволно спокойна, ако всичко върви добре, върви по покривите, надявам се, че още не са изгнили и ще издържат тежестта ти. Разбира се, не е много удобно, но поне ще е безопасно — мъртъвците, както е известно, засега не са се научили да летят. На Спящата котка има стара статуя на Сагот — това е единственото безопасно място в района. Остров на светлината в света на мрака. Ако стане напечено, там изчакай да минат неприятностите. Но до сутринта непременно трябва да излезеш от Забранената територия, в противен случай ще останеш там завинаги.

— Откъде знаеш всичко това? — бях изумен.

— Откъде ли? — ухили се Фор. — Ходих там на младини, не ме гледай така и си затвори устата. На Спящата котка е банката на гномите, може би си чувал? Точно заради нея ходих. Вътре така и не успях да вляза, вратите са непревземаеми, но се нагледах достатъчно. Не, никакви зъби-глиги-очища. Не искам да лъжа, такива неща не видях. Всъщност не срещнах никого. Пълна пустош. Мъртви улици, все едно всички са изчезнали. Вятър и странни звуци — да, а и всякакви видения и гадости. Няма да те плаша, ти може нищо такова да не видиш. Но вземи със себе си парче месо и го загърни по-здраво в елфийска дрокра. Този плат е водоустойчив и не пропуска миризми. Ако, да не даде Сагот, се натъкнеш на мъртъвци, с месото ще ги разсееш за няколко минути. И това май е всичко. Просто не вярвай на очите и ушите си, върши си работата и изчезвай, Гарет, изчезвай максимално бързо оттам.

— А за улицата на Маговете?