Пропастта на опрощението

— Доктор Валенсин каза, че задържал развитието й, Скорп. Тя е вече достатъчно силна и той й вреди повече, отколкото й помага. — Хури изви глава към отворения край на одеялцето, погледът й срещна скритите от Скорпион очи на дъщеря й. — Тя също ми каза, че иска да излезе от него.

— Надявам се, че Валенсин знае какво прави — промърмори Скорпион.

— Знае, Скорп. И още по-важно — Ора също знае.

— Тя е само едно дете — отвърна той, като се стараеше да говори тихо. — Даже още не е дете, а бебе.

Ана пристъпи напред.

— Вземи я.

Вече му подаваше вързопчето. Искаше му се да откаже. И не само защото нямаше доверие на себе си, че може да държи както трябва нещо толкова безценно и уязвимо като малко дете. Имаше още нещо: някакъв глас го предупреждаваше да не създава този физически контакт с нея. Друг глас — по-тих — му напомни, че вече е свързан с нея чрез кръвта. Какво повече от това можеше да има?

Пое Ора. Притисна я към гърдите си, колкото да се увери, че я държи достатъчно сигурно. Беше учудващо лека. Изуми го мисълта, че това момиченце, този актив, заради чието придобиване бяха загубили лидера си, може да изглежда толкова нереално.

— Скорпион.

Гласът не беше на Хури. Не беше глас на възрастен, дори не съвсем и на дете. Приличаше по-скоро на гукащо грачене, наподобяващо звуково името му.

Той погледна към вързопчето, в отвора. Лицето на Ора беше обърнато нагоре. Очите й представляваха все така плътно затворени цепки. От устата й се бе появило балонче.

— Не, тя не ми каза името — промърмори невярващо той.

— Казах го — потвърди момиченцето.

За малко не пусна вързопчето. В ръцете му лежеше нещо, което нямаше право да съществува на този свят. После срамният рефлекс отмина, толкова бързо, колкото беше дошъл. Скорпион отдели погледа си от мъничкото розово-червено личице и го насочи към майката.

— Тя не може дори да ме види — промълви той.

— Така е, Скорп, не може — съгласи се Хури. — Очите й още не функционират. Но моите функционират. А единствено това има значение.

Из целия кораб техниците на Скорпион денонощно поставяха апаратура за слушане. Залепваха новопроизведени микрофони и барометри на стени и тавани, после развиваха километри кабели, които прекарваха през естествените тунели от анатомията на Капитана, свързваха ги, чрез възли, сплитаха ги на дебели плитки, водещи обратно към централните точки за обработване на информацията. Техниците изпробваха съоръженията, правеха отвори в стълбове и прегради, отваряха и затваряха изолиращи врати, за да създадат внезапни въздушни течения от една към друга част на кораба. Капитанът не само ги търпеше, но даже правеше всичко възможно да улесни усилията им. Но невинаги беше в състояние да контролира напълно процесите си на реформиране. Фиброоптичните линии неведнъж биваха прекъсвани, микрофони и барометри биваха абсорбирани и се налагаше да бъдат поставяни отново. Техниците приемаха това стоически, слизаха обратно в недрата на кораба, за да сложат отново километър кабели, с чието поставяне бяха приключили току-що; понякога се налагаше да повтарят процеса по три-четири пъти, докато открият по-подходящ и не толкова уязвим маршрут.

Те обаче нито веднъж не попитаха защо вършат това. Скорпион им беше казал да не питат, че не е необходимо да знаят и даже ако го попитат, няма да им каже истината. Не и преди причината за тази работа да е приключила и нещата да станат отново сравнително безопасни.

Той обаче знаеше защо и всеки път, когато се сетеше какво предстои да стане, им завиждаше за неосведомеността.

Хела, 2727 година

Интервютата с ултрите продължаваха. Рашмика седеше и наблюдаваше. Отпиваше чай и гледаше как собственото й раздробено отражение плува в огледалата. Мислеше, че всеки следващ час я доближава с повече от километър до Пропастта на опрощението. В мансардата обаче нямаше часовници и следователно не можеше да преценява точно напредването на катедралата.

След всяко интервю казваше на Куейч какво мисли, че е видяла, като внимаваше да не украсява и да не пропуска нищо, което би могло да бъде от особена важност. В края на третото интервю вече беше добила представа за ставащото. Куейч искаше ултрите да доближат някой от своите кораби до орбитата около Хела, за да му служат като пазачи.