Пропастта на опрощението

Но в действителност виждаше и се чувстваше изолиран сега, след като Рьомонтоар и Антоанет си бяха тръгнали. Рьомонтоар и последният от конджоинърите бяха заминали предишния ден, отвеждайки своите слуги и машини, както и последните от отстъпените им оръжия от оръжейната. След себе си бяха оставили работещи производствени мощности и огромните бляскави неща, които Скорпион ги бе наблюдавал да правят. Рьомонтоар беше обяснил, че оръжията и механизмите са изпробвани в доста ограничени рамки. Преди да могат да се използват, трябваше да се направят редица настройки, изискващи време, търпение и точно следване на инструкциите, оставени от конджоинърските техници. Те нямаше как да останат и да довършат настройките: ако изчакаха още малко, совалките им нямаше да могат да се върнат при основната бойна група около Арарат. Въпреки потискащите инерцията системи пак бяха ужасно ограничени от изисквания като резервите от гориво. Все още се налагаше да се съобразяват с физическите закони. Интересуваше ги не собственото им оцеляване, а ползата, която можеха да допринесат за Майка Нест. Затова бяха тръгнали заедно с единствения човек, който според Скорпион щеше да има волята да се противопостави на Ора, ако се наложи.

“При това положение оставам само аз” — помисли си той.

— Мога да предвидя поне един диспут в близко бъдеще — заяви Васко.

— Осветли ме.

— Ще трябва да се споразумеем накъде отиваме — дали навън, към Хела, или обратно към Йелоустоун. Всички знаем какво мислиш ти по въпроса.

— Значи станахте “ние”, така ли?

— Ти си от малцинството, Скорп. Сега просто заявявам един факт.

— Не е задължително да се стига до конфронтация — обади се Хури. Гласът й беше тих и действаше успокояващо. — Васко иска да каже само, че според повечето управници Ора разполага с привилегирована информация и трябва да се отнасяме сериозно към онова, което ни казва.

— Което не означава, че са прави. Не означава, че ще намерим нещо от полза, когато стигнем до Хела — отвърна Скорпион.

— Трябва да има нещо в тази система — рече Васко. — Въпросните изчезвания… все трябва да означават нещо.

— Означават масова хипноза — каза Скорпион. — Означават, че хората виждат какво ли не, когато са отчаяни. Мислите, че на онази планета има нещо полезно? Чудесно. Отидете да разберете. И да ми обясните защо то не е променило с нищо положението на местните.

— Наричат ги “скътлъри” — поясни младежът.

— Изобщо не ме интересува как ги наричат. Важното е, че са унищожени. Това не ви ли говори нещичко? Не мислите ли, че ако в тази система имаше нещо полезно, те вече щяха да са го използвали и щяха да са още живи?

— Може би не е толкова лесно да бъде използвано — отговори Васко.

— Супер. И ти искаш да отидеш там и да видиш какво е това, което толкова са се страхували да използват, въпреки че алтернативата е била тяхното унищожение? Заповядай, върви. И ми изпрати картичка оттам. Аз ще бъда на двайсетина светлинни години.

— Уплашен ли си, Скорпион? — попита Васко.

— Не, не съм уплашен — отвърна прасето със спокойствие, което изненада дори самото него. — Просто съм предпазлив. Има разлика. Ще я разбереш някой ден.

— Васко искаше да каже само, че не можем да гадаем какво се е случило там, преди да посетим самото място — намеси се Хури. — Засега не знаем почти нищо за Хела и скътлърите. Църквите няма да позволят обичайните научни екипи да се приближат дотам. Ултрите не си пъхат носа прекалено дълбоко, защото печелят порядъчно от износа на безполезни скътлърови реликви. Но ние трябва да знаем повече.

— Повече — повтори Ора и после се засмя.

— Ако тя знае, че трябва да отидем там, защо не ни обясни причината? — възкликна Скорпион. И кимна към неопределената млечносива форма на детето. — Всичко това трябва да се намира някъде там, нали така?

— Тя не знае — отвърна Ана.

— Какво имаш предвид: че няма да ни каже засега или че никога няма да научи?

— Нито едното, нито другото, Скорп. Имах предвид, че това все още не й е разкрито.

— Не разбирам — промълви той.

— Предадох ти какво каза Валенсин: всеки ден, когато погледне Ора, стига до различен извод за нейното развитие. Ако беше нормално дете, все още нямаше да е родена. Нямаше да говори. Нямаше дори да диша. През някои дни тя като че ли има езиковите умения на тригодишно дете. През други дни сякаш едва е навършила годинка. Той вижда как различни мозъчни структури се образуват и изчезват, също като облаци, Скорп. Тя се променя дори докато седим сега тук. Главата й е като фурна. Като имаш предвид всичко това, все още ли си изненадан, че не е в състояние да ти обясни точно защо трябва да отидем на Хела? Все едно да попиташ някое дете защо има нужда от храна. То може да ти каже само, че е гладно. Нищо повече.

— Какво искаше да кажеш с думата “заключено”?