Пропастта на опрощението

— На около осемстотин километра оттук — поясни Хури. — А сега ми дайте въпросното оръжие. И един инкубатор. И някой военнополеви хирург.

— Защо пък военнополеви хирург? — поинтересува се Клавейн.

— Защото първо ще трябва да я извадите от Скейд.

ЕДИНАЙСЕТ

Хела, 2727 година

Рашмика погледна към останките от скътлъри. Символ на крещящо богатство, те висяха от тавана в голямото преддверие на превозното средство от кервана. Дори ако бяха имитация или не съвсем истински, тъй като бяха сглобени от несъвместими части, това бе първият привидно цял скътлър, който виждаше. Искаше й се да намери начин да се качи догоре, за да го огледа добре, да обърне внимание на абразивните отпечатъци, оставени от приплъзването на твърдите черупчести части при триенето им една в друга. Досега Рашмика само бе чела за такива неща, но беше сигурна, че ако има възможност да го огледа внимателно в продължение на един час, ще може да каже дали е автентично, или поне да изключи възможността да е евтина имитация.

Кой знае защо не смяташе, че е вероятно да е евтино или фалшиво.

Направи наум класификация на морфологията на тялото на скътлър. Реши, че е DK4V8M. Или DK4V8L, ако се бъркаше заради играта на прахта и сенките около влачещата се черупчеста опашка. Поне беше възможно да приложи обичайната схема за морфологично класифициране. Евтините фалшификати понякога събираха части на тялото в невъзможни комбинации, докато това тук определено беше съчетало правдоподобно отделните компоненти, дори да не бяха извадени непременно от една и съща гробница.

Скътлърите бяха истински кошмар за учените в областта на класификацията. Първия път, когато се натъкнаха на техни останки, помислиха, че просто събират разпръснатите части от тялото на нещо като голямо насекомо или омар. Оказа се, че тялото му е сложен комплекс от отделни части с много, различни и високоспециализирани крайници и сетивни органи, които си пасваха повече или по-малко логично, така че се бе наложило да се правят догадки само за меките вътрешни органи.

Вторият скътлър обаче се оказа съвсем различен от първия. И частите на тялото, и крайниците бяха различен брой. Фрагментите, образуващи главата и устата, не си приличаха изобщо. Но и този път всички части си паснаха добре, образувайки цялостен екземпляр, без да останат смущаващи парчета.

Третият нямаше нищо общо нито с първия, нито с втория. Нито пък четвъртият или петият.

При изравянето на останките на стотния скътлър, учените разполагаха със сто различни варианта на техния телесен план.

Теоретиците търсеха някакво обяснение. Всичко до този момент навеждаше на мисълта, че няма дори два скътлъра, родени подобни. Но две, направени едновременно открития, разбиха за една нощ на пух и прах тази идея. Първото беше изравянето на запазено цяло люпило бебета-скътлърчета. Въпреки известните разлики между частите на тялото, имаше еднакви бебета. Въз основа на честотата, с която се срещаха, статистиците стигнаха до извода, че вече е трябвало да са открити поне трима идентични възрастни. Второто откритие, което обясняваше първото, беше изравянето на двойка възрастни скътлъри в същия район. Откриха ги в отделни, но свързани камери в подземна система от тунели. Резултатът от събирането на телесните им части даде други две уникални морфологии. Но при по-внимателно изучаване откриха нещо неочаквано. Една млада изследователка на име Кимура проявила определен интерес към очертанията, предизвиквани от триещите се една в друга части на тялото. Нещо в двата нови екземпляра й се сторило не съвсем каквото трябва. Драскотините били непоследователни: следата в единия край на черупката нямала съответния двойник в допиращата се до нея част.

Първоначално Кимура предположила, че двете групи телесни части не са истински: вече имало малък пазар за тези неща. Но нещо я накарало да задълбае още по-навътре. Този проблем не й давал мира седмици наред; била убедена, че пропуска нещо очевидно. И една нощ, след особено натоварен ден, през който наблюдавала драскотините под все по-голямо и голямо увеличение, тя си легнала с тази мисъл. Посетили я трескави сънища и когато се събудила, се втурнала в лабораторията и потвърдила подозрението, което я преследвало.