Първичен страх

— Забрави за тях — прекъсна строго тя. — Продължавй да работиш върху това, но то не е свързано с нашия случай. Освен ако докажем, че са били убити преди Рашмън и че Стемплър е бил там, когато са умрели, иначе няма да ги споменавам. Както ти казах, най-добрият начин да объркаш едно хубаво дело за убийство е да го дублираш. Който ме наследи, може да се тревожи за двамата.

— Виждала ли си статията на Конърмън? — попита Данелсън.

— Е, той е научил някои глупости от полицаите в Бърджис и спекулира, че Джордан и Холоуей са изпратени на оня свят от убиеца на Рашмън, и това може да е станало, след като Рашмън е бил убит, тоест, когато Стемплър е бил под арест. Не Конърмън, а аз ще водя това дело — допълни тя бавно и с много жлъч. — И който е чел тези глупости няма да бъде в числото на журито. Това няма връзка и няма да бъде споменато в този процес, окей?

Те прекараха един час в разговори за даването на показания, редуването на свидетелите и материалните доказателства, но тя не отвори дума за стратегията. Когато си тръгваха, тя помоли Стенър да остане за няколко минути. Сервитьорите почистиха масата. Венъбъл седна на стола до нея и погледна през купчините преписи към Стенър, който седеше сковано на един прав кухненски стол. Тя запали една от своите дълги, тънки цигари, после си спомни за отвращението на Стенър към пушенето и я загаси.

— Това не са просто преписи — каза тя, като се наведе напред и потупа дебелите папки. — Това са преписи от десет от най-трудните дела на Вейл. Проучих всяко едно от тях, Абъл, като търсих ахилесовата му пета…

— Намери ли я? — попита той, без да промени изжението си.

— Така мисля. Виж, Вейл иска не само да спечели — той иска да спечели всичко. Ще унищожи свидетелите, ще рискува гнева на съдията, ще играе с пресата — ще направи всичко — за да спечели голямата победа. За да направи това, той ще рискува. А когато рискуваш, няма такова нещо като второ място. Или печелиш, или губиш всичко. Вейл никога не е губил всичко.

— Навремето е признавал вина за по-малко престъпление, за да избегне съдебно преследване за по-голямо престъпление — каза Стенър, като вдигна рамене.

— Ъхъ. Секретът е в това, какво иска той? Ох, той ще поиска целия пакет, но винаги си има един компромис, който чака настрани и компромисът е това, което той наистина иска. Ако се съгласи с някое признание, тогава признанието винаги е това, което иска той.

Очите на Стенър почти не се отделяха от нейните. Той не направи коментар, стоеше спокойно и слушаше. Но си мислеше: „Защо е трябвало да изчете десет преписа на дела, за да разбере това? Те бяха напълно еднакви — тя и Вейл. И двамата имаха безкомпромисни становища, към които се придържаха. Но те бяха така противоположни, че присъдата щеше да бъде нещастие за един от тях.“

— Това, което той би желал и е негова мечта, е да изведе този малък психопат през вратата като свободен човек. Това, на което ще се съгласи, е че е виновен, но ненормален, което означава, че Стемплър ще иде в Дейзиленд, докато се излекува, и после ще излезе на свобода.

— Ти на какво ще се съгласиш?

— На електрическия стол.

— Това не е компромис.

— Кой е казал нещо за компромис? Ние сме го хванали, Абъл. Единствената слаба брънка в нашето дело е мотивът. Имаме най-силната верига от материални доказателства, която изобщо съм виждала — повече от достатъчно, за да го пратят на стола. С всичко това журито ще приеме всякакъв мотив, няма значение колко е, слаб.

— Тогава какво те вълнува?

— Кой казва, че се вълнувам?

— Всеки адвокат се вълнува преди голям процес.

— Ако се вълнувам от нещо… — каза тя и се поколеба, гледайки преписите. — Ако се вълнувам от нещо, това е мита.

— Мита?

— Мита за Вейл. Страхът, че копелето държи нещо скрито в ръкава си. Е, този път знаем, че няма нищо такова. Ох, той ще направи цирк от това. Но аз ще се държа спокойно. Ще протестирам всеки път, когато започне да прави представление. Това ще пречупи неговия импулс. Той обича дългото представление, така че аз ще прекъсна неговия ритъм. Ще го подлудя. Журито, има интуиция към такива неща. То усеща, когато един адвокат се прави на велик. Може да разбере кога не си стъпил на твърда почва.

— Да предположим, че извади нещо? И тогава ли няма да се съгласиш на компромис?

— Няма да стане. Искам да кажа, че аз искам абсолютно да докажа вината в това дело и най-малкото, на което ще се съглася… абсолютно най-малкото… — Тя хвърли сърдито запалката си на масата, стана и отиде до прозореца и погледна към града с ръце на бедрата. — Абсолютният минимум предполагам ще бъде доживотен затвор без пускане на свобода. В Рокфорд. Самостоятелна килия. Доживот в отделна килия, в най-лошата килия в щата. Ако трябва да се съглася с по-малко от максимума, ще поискам той да бъде прокаженят в щата. Искам да бъде затворен толкова здраво, че да не намери и мравка да убие.

Тя се обърна, лицето й беше гневно при мисълта, че би могла да направи компромис по делото Рашмън.

— Но това няма да се случи — рязко каза тя. — Аарон Стемплър ще иде на електрическия стол, лейтенант. Разчитай на това.