Първичен страх

ВЕЙЛ: Искате да кажете, че може да възприеме друга индивидуалност?

МОЛИ: Да. Изцяло нова самоличност.

ВЕЙЛ: И какво друго?

МОЛИ: Това може да бъде придружено с амнезия, загуба на памет за важна индивидуална случка или действие.

ВЕЙЛ: Значи като резултат мозъкът заличава това?

МОЛИ: Да. Това, което наричаме истерична амнезия. Внезапна загуба на памет свързана с травматична случка. Това също може да бъде селективно.

ВЕЙЛ: По какъв начин?

МОЛИ: Субектът може да си спомни част от премеждието и да не си спомня другата част.

ВЕЙЛ: Кое предизвиква това?

МОЛИ: Обикновено големият стрес. Но дори един обикновен случай като телефонно позвъняване, може да доведе до внезапно ужасно възпоменание и ненормално голяма реакция.

ВЕЙЛ: И това също така е познато като психогенна пориомания?

МОЛИ: Да. Пациентите го наричат загуба на време, понеже точно това се случва, на тях им се губи време, докато са в състояние на пориомания.

ВЕЙЛ: Но те осъзнават това?

МОЛИ: Само в смисъл, че е изминало време. Те не знаят какво се е случило през този период.

ВЕЙЛ: И какво е многоличностно психическо разстройство?

МОЛИ: Това е крайна форма на дисоциативното поведение. Когато един индивид е изправен пред различни сигнали от потиснатите желания и суперегото, резултатът може да бъде крайно травматичен. При многоличностно психическо разстройство личността на индивида може да се раздели на две или повече независими индивидуалности.

ВЕЙЛ: И как се различават тези разделени индивидуалности?

МОЛИ: По начина, по който се различават индивидите. Всеки един възприема по различен начин случките, свързани с него, или нея и околната среда. Един може да има много ниска представа за собственото си аз, докато друг се чувства много удобно със собственото си его.

ВЕЙЛ: За колко различни индивидуалности говорим?

МОЛИ: Няма модел. Понякога индивидът създава втора индивидуалност или трета… понякога дузини други индивидуалности… за да се справи с болката от тези дилеми. Понякога едната индивидуалност получава болката, друга се опитва да дешифрира смесените сигнали, а трета може да бъде сексуалният извършител.

ВЕЙЛ: И това е подсъзнателно… една неконтролирана реакция на разстройството?

МОЛИ: Да. Тези нови индивидуалности позволяват на притежателя да се държи нормално в обществото.

ВЕЙЛ: Тогава това не е уникално?

МОЛИ: Е, всеки случай е уникален, но болестта не е не-обикновена. След 1974 г. поне дванайсет изследователски екипа в света са докладвали за клинични или изследователски случаи с десет или повече многоличностно разстроени пациенти при всеки един от тях. Има сто и десет документирани случая, за които знаем през последните шест години.

ВЕЙЛ: Всичките тези индивидуалности само по начина на мислене ли се различават? Искам да кажа, те точно като стопанина си ли са?

МОЛИ: Точно обратното. Понякога една втора индивидуалност може да има различен пол, дори да бъде дете или старец. Виждала съм случай, в който другата индивидуалност говори с различен език от стопанина си, има талант — например рисува — което не може да се припише на притежателя. Всъщност отделните индивидуалности са много различни.

ВЕЙЛ: Има ли някакви специфични причини за тези разстройства?

МОЛИ: Около шейсет процента от психическите разстройства се дължат или на сексуална, или на религиозна дезориентация.

ВЕЙЛ: Под „дезориентация“ искате да кажете…?

МОЛИ: Смесени сигнали, смесена информация — обикновено от родителите или наставниците.

ВЕЙЛ: Проблемите на Аарон Стемплър сексуално или религиозно ориентирани са?

МОЛИ: И двете. Либидото — сексуалният импулс — той е толкова непреклонен като импулса към храната и водата. Но ти умираш без храна и вода, а без секс това, което се получава, е, че ставаш нефункционален. Сексът е станал моралното бойно поле за християнската етика и в същото време се e превърнал в главна причина за психични разстройства.

ВЕЙЛ: Значи това е общоприета психиатрична теория, че сексът и религията често са отговорни за психическите разстройства?

МОЛИ: Да. Либидото реагира на естествените сексуални стимули, но религиозните и морални ограничения ги потискат и мозъкът се разстройва. Така че се получава конфликт между суперегото и потиснатите импулси.

ВЕЙЛ: И това е ваше твърдение, че Аарон Стемплър има проблеми и с двете?

МОЛИ: Да.

ВЕЙЛ: Сега, докторе, бих искал да се върнем на изследването на докторите Бескът, Сиафо и Соломон. Вие казвате, че сте чели техния доклад, който включва информация за миналото на подсъдимия, когато е бил дете в Кентъки.

МОЛИ: Да.

ВЕЙЛ: Този доклад съответства ли на вашите открития?

МОЛИ: Не.

ВЕЙЛ: По какъв начин се различават?

МОЛИ: Има няколко факта, които не са включени във биографичните бележки за Аарон. Едно от нещата е, че те заявяват, че Аарон е имал първото си сексуално преживяване на шестнайсет години с едно момиче на име Мери Леферти. Ние знаем като факт, че сексуалната му активност е започнала две години по рано. На четиринайсет години той е бил прелъстен от една пълнолетна…

ГУДМЪН: Възразявам, Ваша светлост. Слух!