Първичен страх

ВЕЙЛ: Ваша светлост, не можем да предоставим този свидетел, когато пожелаем. Дори ако го призовете с призовка, не можем да го предоставим по желание. Затова касетката е най-доброто доказателство.

СЪДИЯТА: Добре, добре. Аз отхвърлям възражението на прокуратурата за предоставяне на психологични данни. За съда и за съдебните заседатели е важно да разберат естеството на разстройството, ако фактически има разстройство. Ключовият въпрос тук е, допустими ли са касетките? И в този случай съм съгласен със прокурора. Свидетелят е най-доброто доказателство. Ако не можете да го предоставите, това си е ваш проблем.

ВЕЙЛ: Пълни глупости!

СЪДИЯТА: Това е обида. Хиляда долара глоба и десет дни в затвора. (Смее се.)

ВЕЙЛ: Благодаря много. Той натисна бутона стоп на видеото и хвърли дистанционното управление.

Съдията се облегна назад и го разгледа внимателно няколко секунди.

— Томи е прав тук — каза той. — Ако си отказал касетките, за да не се разбере, не можеш да ги предоставиш, без да дадеш шанс на експертите на противоположната страна да ги изследват. И ако не можеш да доведеш Рой на свидетелската скамейка, остава думата на Моли срещу тримата щатски експерти — везните наклоняват към щата. Всъщност една видеокасетка не може да замени истинското нещо.

Всички се спогледаха. Вейл седна зад масата, запали цигара и се загледа намръщено в пространството.

— Марти — каза съдията, — не можеш да използваш касетката с момчетата от олтара, без да потвърдиш, че гласът принадлежи на Рашмън; не можеш да използваш шизофренията на майката като генетична връзка с Аарон на базата на диагноза по телефона; и не можеш да използваш като защита раздвоената психика без пряк кръстосан разпит на Рой или да позволиш на прокуратурата да вземат касетките за изследване.

Той млъкна за момент, после добави:

— Всъщност в този момент, адвокате, бих казал, че си доста натясно.

30.

Вейл мразеше мотелите. Мразеше миризмата на дезинфекционни средства, усещането за влага под краката си от меките чаршафи, двайсетдоларовйте гравюри на Дега на стената, износените кърпи, бележката в тоалетната, която уверяваше гостите, че тоалетната чиния е основно измита с „лизол“, неудобните дюшеци и напълнените с дунапрен възглавници. Мразеше мотелите понеже машината за лед сигурно беше някъде надолу по коридора, а телефонистът се появяваше около десет и половина. Мразеше ги. Ако това беше епизод от „Зоната на здрача“, Вейл щеше да влезе в стаята в Дейзиленд и на другата сутрин да излезе в Дюбюк. Той взе кошницата за лед и се залута наоколо да открие машината. Когато се върна, почука на свързващата врата към стаята на Моли. Тя отвори и се усмихна.

— Какво ще кажеш за малко бърбън преди сън? — попита той.

— Какво ще си помисли чиновникът от регистрацията? — Тя го последва в стаята и се просна напряко на леглото.

— Той вече си го е помислил, когато поисках свързани стаи.

— Знаеш ли какво казват психиатрите: „… той е този, който рисува мръсни картинки“.

Вейл пусна по две кубчета лед, наля „Джек Даниел“ и й подаде чашата. — Тези мотели — каза той, — карат те да се чувстваш дяволски далеч от дома.

Те се чукнаха.

— Да пием за непредубедено жури — добави той.

— Ти наистина искаш да отидеш на съд, нали?

— Разбира се — каза Вейл. — Искам да съм сигурен, че Аарон ще бъде освободен — ако го излекуват — и пътят за това минава през съдебния процес. Шоут ще окаже съпротива. Този съдия палач иска да му даде максимума толкова силно, колкото и Венъбъл. Така че, ако не успее да го сложи на електрическия стол, ще направи следващото добро нещо, ще го затвори завинаги.

— Това ли е единствената причина?

— Единствената причина за какво?

— Да се явиш пред съда. Доколко е замесена личната гордост? През цялото време сме инвестирали в Аарон, изграждали сме стратегии, тактики. Ти ми напомняш на бегач на дълги разстояния. И си трениран до съвършенство. Ти искаш да излезеш пред съда.

— Моли, сега вече сме към края. Отсега нататък това е моя работа. Ти трябва да ми се довериш, че знам най-добрият начин за спасяване живота на Аарон.

— Винаги съм ти се доверявала, Мартин, въпреки че не е лесно. Ти си брониран човек. Заобиколен си от сенки.

— Какво ще направиш, докторе? — Той се засмя. — Ще ми дадеш свободен час върху леглото?

Тя се засмя.

— Не бих посмяла.

— Нека направим една сделка с теб — каза Вейл. — Никакви разговори за Аарон и процеса до утре сутринта.

— Както кажеш — съгласи се Моли. Последва моментно прекъсване на разговора и неловко мълчание.

— Съдията каза, че си бил адвокат и в армията — каза тя накрая, като смени темата.

— Да, съдийски пълномощен персонал в Германия за две години. Бях съветник на защитата във военно-съдебните дела. Да не мислиш, че беше трудно? По дяволите, това беше като пикник в сравнение с присъщата на армията идея за правосъдие.

Той седна на един стол, свали си обувките и вдигна краката си върху масичката за кафе.

— По времето на Виетнам ли беше?

Той кимна.