Първичен страх

— Ще приемем това като друго не. Сега искам да поговорим за бягството на Аарон, както вие казахте през вратата на кухнята. Това е вашето мнение, че той е дошъл през кухненската врата, оставил си е обувките там, взел ножа и влязъл в спалнята на епископа, намушкал го, после се върнал по същия път, обул си е отново обувките и излязъл през кухненската врата.

— Да.

— И на какво базирате мнението си?

— Логиката. Логиката казва, че той си е свалил обувките, когато е влязъл, защото кървавите отпечатъци от чорапите му водят право там. И след като не е обичайно месарският нож да е в спалнята, можем също така да приемем, че той е взел ножа, когато е влязъл.

Вейл закрачи из залата.

— Да предположим, че наистина е дошъл през предната врата, както казва той. Какво е първото нещо, което правите, когато влезете от студено? Сваляте си ръкавиците, нали така? Разтривате си ръцете и духате върху тях. Така че Аарон идва в дома на епископа, сваля си ръкавиците, после чува нещо на горния етаж и се качва. Някой друг е в стаята, така че-Вейл се наведе напред, свали си мокасините и ги сложи в отделни джобове — той си сваля обувките, за да не го чуе никой, слага ги в джобовете на палтото си. Отива в спалнята, поглежда вътре и вижда някой да мушка с нож епископа-някой, който е влязъл през задната врата, взел е ножа и е отишъл в спалнята на епископа. Епископът се опитва да се предпази. Той държи ръцете пред себе си. Накрая отпуска ръце и убиецът го намушква — според вашия доклад, рана номер четири, директен сърдечносъдов удар, достатъчен да причини смърт почти моментално — и епископът пада на пода. Убиецът побягва от стаята и Стемплър, шокиран, в състояние на пориомания, сграбчва ножа и полудява. После напуска стаята и чува някого на долния етаж и побягва в кухнята, слага си обувките обратно, преди да излезе на студа, и излиза през вратата на кухнята. Можете ли да докажете, че не е станало така, мистър Уудсайд?

— Не — каза Уудсайд с примирение. — Също така не мога да докажа, че някоя патица не е прехвърчала през прозореца и не го е убила.

Арената избухна. Шоут удари няколко пъти с чукчето си.

— Ако хората не млъкнат, ще изгоня всички от залата — изрева той и погледна към Уудсайд.

— Мистър Уудсайд, тази забележка изобщо не беше предизвикана. Вие не сте чужд човек за съдебната зала и процесите. Знаете да се държите по-достойно.

Уудсайд наведе глава.

— Да, сър. Съжалявам.

— Би трябвало. Журито няма да вземе под внимание тази забележка. Тя няма нищо общо с този протокол.

— Нямам повече въпроси към свидетеля — каза Вейл.

Портиерът достави първия вестник, който дойде на улицата тази вечер, на вратата й. Венъбъл го прочете на бюрото си, докато вечеряше пилешка супа и бисквити.