Първичен страх

— А аз имам грижата за моя клиент — каза Вейл. — Както напомних и по-рано на съда, концентрирането на прокурора върху гадните подробности по това дело е страшно предубе-дително. Какво ще направи прокурорът след това, ще донесе кръвта на епископа в съда с кофи, така че журито да я види с очите си?

— Добре, това е достатъчно, адвокате — извика му Шоут. — Правите ли някакво предложение тук?

— Да, Ваша светлост. Ние признаваме, че е имало пет и половина четвърти галона кръв в стаята. Признаваме, че тя е от жертвата, че е червена, лепкава, по-гъста от водата…

— Добре, сър, това е достатъчно — изрева Шоут.

— И ние възразяваме, Ваша светлост — каза Вейл, като заби показалеца си към Венъбъл. — Ние възразяваме на всякакво по-нататъшно разискване върху телесните течности на епископ Рашмън.

Размяната на реплики наруши напрежението в залата. Няколко от съдебните заседатели се изкискаха. Вейл беше превърнал най-опустошителните визуални доказателства в шега, и Венъбъл го знаеше. Да продължи сега рискуваше да загуби точки.

— Ще продължим нататък — доброволно се съгласи Венъбъл.

— Благодаря ви, мадам прокурор — каза Шоут.

Той махна с ръка на Вейл да се приближи до съдийската скамейка и каза със сценичен шепот: „Сложете намордник на чувствата си, сър.“

— Това да не е като да сложиш намордник на кучето си? — промърмори Вейл полугласно, докато се връщаше на масата си.

— Какво беше това? — поиска да разбере Шоут.

— Просто си прочиствах гърлото, Ваша светлост.

— Нямам повече въпроси засега — каза Венъбъл. — Свидетелят е ваш.

Вейл стана и се приближи към скамейката на свидетеля.

— Доктор Даниелсън, аз ви питам: Вие сто процента сигурен ли сте, че един и същи човек е направил всичките различни порязвания, разрези, пробождания, прорези и графично обяснените рани по тялото на жертвата?

— Искате да кажете, че има вероятност някой друг да е направил някои от раните?

— Точно това искам да кажа.

— Травматичните рани — раната на шията и раните в гърдите, мога определено да кажа, че са направени от този нож и от човек левак. Мога да го кажа заради…

— Да, да, д-р Даниелсън, не спорим по тази точка. Ние ще приемем, че тези дванайсет рани са направени от левак. Но какво ще кажете за другите… шейсет и пет рани? Направени ли са всичките тези рани от левак?

— Трудно е да се каже. Не можеш винаги да кажеш дали човекът, боравещ с оръжието, е бил левак, или десняк.

— Зависи от раната, нали?

— Ъ, да.

— Едно пробождане например е много трудно различимо-искам да кажа, дали е направено от левак, или десняк, нали?

— Да, вярно е.

— И не са ли две от дванайсетте рани, които вие определихте като фатални или потенциално фатални, прободни рани?

— … Да.

— Право навътре са, нали?

— Да.

— Значи това, което казвате, е, че някой друг може да си е служил с ножа, когато поне две от фаталните рани са били нанесени, така ли е?

— Така предполагам.

— Повтарям, д-р Даниелсън: може ли поне две от фаталните рани да са нанесени от някой друг, да или не?

— Да.

— Благодаря, сър. Сега нека поговорим за минутка за шийната рана. По ваше мнение това е първата нанесена рана, така ли е?

— Доколкото мога да предположа.

— Вие казвате, че се е появил аероемболизъм, така ли е? Тук във вашия доклад пише: „Признаци на аероемболизъм в сърцето и белите дробове.“

— Това са признаците, сър.

— И вие свидетелствате, че аероемболизмът е почти фатален за момента. Всъщност вашите точни думи са: „В повечето от случаите се появяват мъртвешки спазми — което е трупно вкочанясване.“ Така ли е?

— Да, така е.

— И все пак вие също свидетелствате, че епископът се е борил. Че прободните рани в дланите и ръцете му са резултат от това, че ги е използвал да се защити. Правилно ли е?

— Да.

— И така, колкото е възможно раната на врата му да е първата, толкова е възможно и да не е, вярно ли е?

— Вероятно е той да се е опитал да оживее, дори рефлективно да е оказал съпротива за около минута. Сигурно достатъчно продължително, за да се направят раните по дланите и ръцете му.

— Ножът е влязъл оттук — Вейл показа една точка под дясното ухо на Даниелсън и бавно прокара пръст до лявата му страна, докато говореше, — точно под дясното ухо и го е прерязъл до лявото, прерязал е гръбначния му стълб, отрязъл е гръкляна, всички артерии и вени във врата му, дихателната тръба и всички мускули и тъкани. Това пише в доклада ви, така ли е?

— Да.

— Значи там също е имало някоя мускулна и тъканна травма, нали?

— Да.

— И се е появил аероемболизъм, който почти винаги е фатален, така ли е?

— Да.

— И вие все пак твърдите, че епископът се е борил още минута, минута и половина?

Даниелсън погледна Вейл право в очите и потисна една усмивка. Беше добър, браво, този Вейл беше акула.

— Аз отсъдих… понеже количеството кръв и пробите от тъканта… вероятно…

— Вероятно? Какво има д-р Даниелсън? Вероятно, възможно е, един шанс, една щастлива случайност…?

— Определено е възможно това да е бил втори или трети удар — съгласи се Даниелсън.