Първичен страх

— Ваша светлост, аз се опитвам да определя дали той казва, че това е невъзможно или малко вероятно, или казва, че е възможно.

Шоут въздъхна.

— Моля прочетете въпроса отново — обърна се той към съдебния стенограф.

— Ще го кажа по друг начин. Възможно ли е, докторе, Аарон Стемплър да страда от сериозно психично разстройство и вие да сте пропуснали това при вашето изследване? Това възможно ли е?

— И какъв беше последвалият отговор? — попита Шоут стенографа.

— Е, сър, всичко е възможно.

— Струва ми се, адвокате, че той е отговорил на въпроса — каза Шоут.

— Не съвсем — отговори Вейл. — Аз бих желал докторът да засвидетелства, че възможността за предварително психично разстройство е била изключена. Това е ключов момент за защитата. Това вече не е тест за доброто и лошото, Ваша светлост. Може ли д-р Бескът да се закълне, че обвиняемият Аарон Стемплър не страда от психично разстройство, което да се прояви или в непреодолим импулс, или в дефект на разсъдъка?

Венъбъл загледа Вейл. „Това копеле пак готви нещо тук, помисли си тя. Какво, по дяволите, цели?“

— Ваша светлост — бързо каза Венъбъл, — моето възражение още е в сила. Д-р Бескът е обяснил позицията си.

— Двусмислено — отговори Вейл.

Съдията погледна и към двамата.

— Съгласен съм с прокурора — каза той безцеремонно.

— Окей, искам да изясня това — каза Вейл. — Докторът признава, че е възможно някои неща да са били пропуснати при изследването на обвиняемия.

— Възразяваме! — извика Венъбъл, като стана и удари с юмрук по масата. — Той приписва тези думи на свидетеля!

— Не, сър — контрира Вейл. — Аз казвам точно това, което е казал той. Възможно е да са пропуснали нещо.

Д-р Бескът като разбра, че репутацията му е застрашена, се намеси:

— Сър — каза той. — Аз ще кажа, че Аарон Стемплър е напълно способен да разбере защо е тук. Ако страда от някакъв вид психично разстройство, моето мнение е, че то не е достатъчно сериозно, че да го извини пред закона за собствените му постъпки.

Вейл се усмихна. „Хванах те.“

— Благодаря ви, докторе.

33.

— Ваша светлост, нека извикат д-р Уилям Даниелсън.

Вейл безцелно драскаше върху бележника си, докато Венъбъл задаваше рутинните си въпроси, за да констатира, че Даниелсън е градският главен медицински следовател, къде е учил и къде е придобил опит.

— Като медицински следовател по това дело, какви бяха вашите задължения? — попита Венъбъл.

— Да изуча подробно и да анализирам трупа, раните и съпровождащите обстоятелства, които са причинили смъртта и да ги предам в един-единствен доклад.

Вейл и Даниелсън бяха разменили доста рундове преди и Вейл го харесваше. Вейл слушаше, докато Венъбъл водеше доктора през описанието на мястото на убийството към представянето на снимките.

— Възразявам, Ваша светлост — каза Вейл. — Представянето на всичките трийсет и няколко снимки е скандално предубедително. Ние твърдим, че доводът на прокурора може да се подкрепи с половин дузина от тези снимки.

— Да, да, адвокате, чувал съм това и преди. Отхвърля се.

— Извинете, сър, аз ще приема изключение по вашето решение — каза Вейл вежливо.

Бузите на Шоут почервеняха.

— Изключението е отбелязано, сър — изсумтя той намръщено. — Можете да продължите, мис Венъбъл.

Венъбъл представяше снимките една по една, давайки възможност на Даниелсън да опише всяка с кървави подробности — количеството кръв от всяка рана, типа (Даниелсън, изглежда, изпитваше особено удоволствие да опише разликата между порязванията, намушкванията, накълцването и разрезите). Целта беше да се създаде безпокойство у по-гнусливата част от съдебните заседатели, преди да им се раздадат снимките. Съдебните заседатели гледаха всяка от кървавите фотографии изпаднали в ужас, както тя очакваше.

— И така, д-р Даниелсън, наистина ли заключихте, че смъртта може да се дължи на няколко различни фактора?

— Да. Телесна травма, аероемболизъм, мъртвешки спазми, няколко от раните чрез намушкване, кръвотечение — това е загуба на кръв. Всичките са могли да причинят смъртта.

— Може ли да определите първостепенната причина?

— Мисля, че е била раната на шията.

— Защо?

— Понеже тя е причинила аероемболизъм, което е внезапен излаз на въздуха от белите дробове. Този вид рани са винаги фатални; всъщност смъртта обикновено е мигновена. А тази рана е била дълбока. Кръвотечението също.

— Загуба на кръв?

— Да. Количеството на раните е причинило обилно кръвотечение. Когато органите спират да функционират, кръвотечението намалява. Но в този случай раните са толкова многобройни и опустошителни, че той е загубил почти цялата си кръв. Човешкото тяло съдържа шест четвърти галона кръв; по време на аутопсията в тялото му имаше по-малко от една пинта. Както виждате от тези снимки, тя е била пръсната по стените, абажурите на лампите, прозорците, но голяма част се е събрала около тялото.

— Добре, Ваша светлост, всяко нещо си има граници-извика Вейл. — Ние признаваме, че е имало много кръв на мястото на убийството. Необходимо ли е да излагаме на журито всички тези гадни подробности.

— Мистър Вейл, аз имам грижата за журито.