Първичен страх

— Е, това, изглежда, прави невалидни основните предпоставки на християнството — каза Бескът.

— Попитах дали вие вярвате в това? — продължи да настоява Вейл.

— Не.

— Значи вярвате в опрощението?

— Е, аз… Не съвсем. Аз, ъ… съм атеист.

Неговият отговор хвана Венъбъл напълно неподготвена. Изведнъж стана очевидно, че Вейл се опитва да опетни Бескът в очите на журито, състоящо се от предани християни.

— Протестирам — изрева тя. — Религиозните убеждения на доктора са несъществени!

— Той го каза, не аз — каза Вейл, като вдигна рамене. — За мен всичко е наред, ако питате. — Той се усмихна на съдебните заседатели, върна се на бюрото си и взе един бележник. — Работата е, докторе, че Аарон Стемплър е бил определено въздействай от отварянето си към Шекълс, нали?

— Да.

— Значи първоначалната му религиозна ориентация е малко изкривена.

— Освен, ако сте съгласен с Шекълс.

— Аарон променил ли си е мнението по-късно?

— Да. Години по-късно се е обучавал да стане католик с епископ Рашмън. Католическата гледна точка, разбира се, е напълно противоположна.

— Значи религиозните му идеи са малко смесени, така ли?

— Напълно.

— Важна ли е религията за Аарон?

— Е, често говори за нея. Да, така мисля. Но мисля, че епископът му е помогнал да разреши този конфликт.

— Значи епископът го е убедил, че има опрощение на този свят?

— Вярвам на Аарон, когато казва това, да.

Вейл прелисти бележника си.

— Докторе, на третото ви интервю с Аарон, страница седма, има такива реплики:

„Бескът: Значи тогава вярвате в опрощението?

Стемплър: Е, епископът беше много убедителен. Но Амброуз Биърс е написал: Да се иска законите на вселената да бъдат анулирани заради един-единствен просител е недостойно. И опрощението идва след молитва.

Бескът: Все още ли изпитваш съмнения?

Стемплър: Е, мисля доста върху това, сър.“

Вейл пусна бележника на бюрото си.

— Сега, докторе, виждате ли конфликт тук?

— Мислите му върху това, не означават непременно, че е в конфликт. Ние говорим за много интелигентен млад мъж. Задава си много въпроси.

— Значи вашето мнение е, че този конфликт не причинява никакъв стрес в обвиняемия?

— Това не се стори значително на екипа.

— Не е ли вярно, докторе, че голям процент от психическите заболявания се дължат на религиозна и сексуална дезориентация?

— Предполагам, че може да се каже така.

— Не е ли вярно, докторе, че петдесет процента от случаите, включващи шизофрения, се дължат на тези два фактора — секса и религията?

— Мисля, че това е доста точно, да.

— Значи, ако Аарон Стемплър е получил, нека кажем, разнородни сексуални и религиозни сигнали от Шекълс и Рашмън, това доста вероятно би създало обстановка, в която шизофренията процъфтява?

— Е, предполагам, че може да се каже така. „Процъфтява“ е малко силно…

— Петдесет процента от всички случаи…?

— Хм, да, предполагам, че трябва да се съглася с това.

— Но вие не сметнахте тези радикални различия в религиозните му възгледи за важни?

— Не видяхме никакви последствия — каза Бескът. — Така че не търсихме причината.

— Разбирам. — „Много хубав отговор“, помисли си Вейл. — Д-р Бескът, някога имали ли сте причина да мислите, че майката на Аарон страда от шизофрения?

Антените на Венъбъл се наостриха. „Накъде, по дяволите, клони сега, чудеше се тя. Е, всички телефонни разговори са на границата на слуховете — ако продължи в тази насока.“ Тя се концентрира върху разпита на Вейл.

— Не… наистина — отговори Бескът.

— Говорили ли сте с някой друг от Криксайд? Искам да кажа, вие лично говорили ли сте с някой друг?

— Протестирам, Ваша светлост. Това са слухове.

— Всичките му показания, отнасящи се до Криксайд, са слухове, съдия — каза Вейл. — Ако той се е съобразявал с тази информация в своя анализ, тогава смятаме, че е уместно да я подложим на разпит.

— Добре, ще ви разреша да продължите, но много внимателно, мистър Вейл. Повторете въпроса, мис Бландчард.

— Говорили ли сте с някой друг от Криксайд? Искам да кажа, вие лично говорили ли сте с някой друг?

— Да — отговори Бескът. — С нейния лекар.

— Това ще е… д-р Чарлс Косвалски.

— Да.

— И какво ви каза той за майката на Аарон?

Бескът се изкикоти.

— Той каза, че е луда от самота.

Съдебната зала избухна в смях. Шоут отново удари с чукчето.

— Луда от самота? — попита Вейл. — Това някакво специфично психично разстройство ли е, докторе?

— Страхувам се, че не, сър.

— Какво е искал да каже?

— Съпругът и големият й син починали и двамата и когато Аарон заминал, е станала ексцентрична.

— Ексцентрична?

— Да.

— Така ли я описа той? Ексцентрична?

— Не с толкова много думи.

— Ще се позова на бележките си, докторе. Описа ли ви я той така: „луда като пес при пълнолуние?“

Още смях от галерията. Шоут погледна към публиката и този път тя утихна без чукчето му.

— Мисля, че този израз употреби.

— И какви са симтомите й?

— Ъ… била е саможива. Изобщо не чистела къщата си и не си готвела, съседите й се грижели за нея. Не е общувала със себеподобните си. Говорела си е сама. Викала по хората, които минавали покрай къщата й.

— Дисоциативна?

— Ъ, да.

— Пространствено дезориентирана?

— Да.

— Докторе, не са ли това симптоми на шизофрения?

— Е, да…