Първичен страх

— Само това, което се отнася до делото — контрира Венъбъл. — Аз се противопоставям на основание на това, че тази линия на задаване на въпроси е прекалено широка. Ще намерим мостовете в конкретното. Това не е спор.

— Склонен съм да се съглася с прокурора за това — каза Шоут. — Ако има специфична сфера на разногласие, тогава ще разреша представянето на свидели да подкрепят едното или другото. Но няма да позволя разправии в съда. Възражението се подкрепя.

— Окей — каза Вейл. — Докторе, вие сте запознат с теорията на Юнг, че до подсъзнанието може да се достигне чрез използването на символи? Тези символи са универсален език, първичният израз на подсъзнанието?

— Да, запознат съм.

— Съгласен ли сте с тази теория?

— Отчасти.

— Значи не сте съгласен?

— Възразявам — скочи Венъбъл. — Д-р Бескът вече отговори на този въпрос.

— Не, Ваша светлост — отвърна Вейл. — Той отговори „отчасти“.

— Може би ще мога да обясня — предложи Бескът. — Аз също вярвам, че сънищата са прозорец към подсъзнанието. Не мисля, че тези две теории са несъвместими. Ние не бихме изключили която и да е разпространена теория, за да направим диагнозата.

— Не е ли казал Пол Тилих: „Само символичният език може да изрази първичното?“

— Да, но това все още не изключва използването на анализ на сънищата, за да се определи психическата нефункционалност — каза Бескът.

— Използвахте ли анализ на сънищата?

— Мистър Стемплър твърди, че не сънува.

— Твърди, че изобщо не сънува.

— За да бъда по-точен, не си ги спомня.

— Това необичайно ли е?

— Не особено.

— Какво ще кажете за хипнозата?

— Опитахме. Стемплър е неблагодарен обект.

— Това необичайно ли е?

— Не… някои хора подсъзнателно се съпротивляват на хипнозата.

— И вие не смятате това за странно и необичайно?

— Не, наистина. Не.

— Значи вашият анализ на обвиняемия се базира само на разговорите с него, така ли?

— Не, говорихме с някои хора от родния му град. Хората, с които е живял в Дома на Спасението и където е работил.

— Доколко се доверявате на разговорите с хората от Криксайд, Кентъки? Това е родният град на Аарон, нали така?

— Да, така е. Това бяха телефонни разговори. Повечето информативни.

— Вие ли ги водихте?

— Някои от тях. Говорих с бившата му учителка, ъ-ъ…

— Ребека Кремър.

— Да, Кремър.

— И какво ви каза тя?

— Че бил отличен ученик. Малко самотен. Че се е стремял към повече, отколкото може да му предложи областта.

— Лош нрав? Избухвания? Буйства?

— Не, нищо такова.

— Говорихте ли за сексуалната му ориентация?

— Възразявам, Ваша светлост. На какво основание?

— Ако бъдете малко толерантни тук, съдия, мисля, че ще стане ясно.

— Добре, адвокате, ще ви дам малко свобода тук, но не ни изкарвайте от нерви.

— Да, сър. Докторе, говорихте ли за сексуалната му ориентация?

— Не сме я питали за това.

— Защо не?

— Не ми струва много подходящо. Та тя му е учителка в края на краищата.

— Разбирам. Искам за малко да поговорим за религиозната ориентация на Аарон. Запознат ли сте с връзката на обвиняемия с един проповедник Шекълс?

— Да. Джошуа Шекълс.

— Говорили ли сте с Шекълс?

— Не, сър. Бяхме информирани, че никой не го е виждал или чувал от години.

— Какво знаете за него?

— Очевидно е бил фундаменталист и е имал много сурово отношение към греха.

— Обвиняемият говорил ли е за това с вас?

— Да.

— Какъв е вашият анализ на тази връзка?

— Нещастна.

— Защо?

— Както казах, преподобният Шекълс е бил фундаменталист. От това, което разбирам, той е вярвал, че веднъж опетниш ли се с грях, няма изкупление.

— С други думи, той е вярвал във въздържанието от всякакъв грях?

— Да.

— Какво ще кажете за молитвата?

— Доколкото си спомням, Аарон ни цитира Вергилий за това. Той каза, че Шекълс е вярвал на това, което е написал Вергилий.

— Което е?

— Може ли да погледна бележките си?

— Разбира се.

Бескът прелисти няколко страници от един черен бележник. — Ето го — каза той. — Цитирам: „Престанете да мислите, че законите на Господа могат да бъдат променени с молитва.“ Край на цитата.

— Шекълс е вярвал в това, нали?

— Според Аарон.

— Аарон приемал ли е тази теза?

— Е, той е бил дете по това време. Осем-деветгодишен. Естествено това го е впечатлило.

— Вярвал ли е в това?

— Възразявам, Ваша светлост — каза Венъбъл. — Обвиняемият ще е най-добрият източник за такава информация.

— Само че обвиняемият не може да свидетелства — каза Вейл. — В този случай мисля, че свидетелят на щата е най-добрият източник. В края на краищата той и неговият екип са отговорни за решението, че Стемплър е нормален, Цялата тази информация ще бъде потвърдена от интервютата на защитата, проведени от д-р Ерингтън.

— Отхвърля се възражението — каза Шоут. — Продължавайте, адвокате.

— Вярвал ли е Аарон на Шекълс, когато той му е казал, че няма опрощение на греха?

— Мисля, че това е въздействало върху религиозните му възгледи.

— Вярвате ли в това? Че няма опрощение на този свят?

— Възразявам. Несъществено.

— Точно обратното, Ваша светлост. Гледната точка на доктора е много съществена при анализа на тази информация.

— Отхвърля се — каза Шоут, като погледна към Венъбъл и повдигна вежди.